— Осемнайсет хиляди лири.
— Девет хиляди — казах аз.
И тогава той направи нещо твърде подозрително. Сви рамене и кимна! Дори не опита да се пазари! Знаех какво означаваше това. Стараеше се да приспи присъщата ми бдителност.
Извадих една банкнота! О, Богове! Мудур Зенгин ми бе дал само банкноти по сто долара!
Нямах избор. Подадох я на търговеца.
— Ще трябва да събудя лихваря Махмуд, съсед ми е — каза дебелакът.
Подозренията ми се потвърждаваха! Искаше да ме задържи по-дълго!
Но аз действах напълно хладнокръвно.
— Ами вървете тогава.
Нямаше го цели пет минути! Бях уверен, че се е обадил на полицията.
— Ето ви рестото. Деветдесет и една хиляди лири.
Беше прекалено дебела пачка, цялата от дребни банкноти. Той смяташе, че ще се забавя, докато ги преброя. Но аз го разочаровах. Просто ги прибрах в джоба си.
Той пак ме изгледа особено. Хрумна ми, че искаше да ме запомни добре, за да ме опише на полицията. Сега знаеше и какви дрехи купих. Щеше да обясни най-подробно на онези жени, когато дойдат да ме търсят в магазинчето.
Бях готов за предизвикателството. Налагаше се да изпълня трета точка — прикриване на следите.
Докато той пак се настаняваше на диванчето отзад, аз се престорих, че ми е трудно да вдигна вързопа с дрехите. Наведох се и плъзнах бомбичка със закъснител под най-долния рафт. Натиснах взривателя.
Излязох.
Тръгнах надолу по хълма. Не бързах.
Минаха десет минути.
ТРЯС! БУМ!
Магазинчето, заедно с още много край него, хвръкна към небето сред горнило от оранжеви пламъци. Ударната вълна натроши прозорец съвсем близо до мен.
Тази следа я прикрих. Сега жените не можеха да получат описанието ми от него!
Почувствах се окуражен. Но пак бях нащрек. Доближих хотела. Никакви полицаи около олющената съборетина. Капанът не проработи. Може би просто закъсняват. Затова по-добре да не се размотавам.
Бързо се покатерих по улука. Е да, трябваше да изпълзя нагоре само четири фута. Вмъкнах се в стаята.
От хълма се чуваха сирените на полицейски коли и линейки. Добре им отвлякох вниманието. Вероятно затова не са дошли да обкръжат хотела. Умен съм.
Отворих сака. Съблякох европейските си дрехи. Вместо тях се премених с арабските, заедно с патрондаша. Отново сложих на краката си военните обувки. Вързах си тюрбана и наметнах вълнената джелаба. Каква промяна!
Прибрах останалите ми бомбички и доларите в джобчетата на патрондаша. Сложих вътре и дипломатическия си паспорт. Натъпках пачката турски лири в пояса — беше твърде обемиста.
Сгънах европейските дрехи и ги пъхнах в сака. Внезапно се сетих и извадих от сака пистолет „Берета“, 38-ми калибър. Беше лек, удобно влизаше в джоб, пълнителят му побираше тринадесет патрона. Избрах за пистолета вътрешния джоб на моята джелаба. Огледах стаята внимателно. Не бях оставил нищо. Нарамих сака.
Сега трябваше да прикрия следите си.
Натиснах взривателя на поредната бомбичка и я сложих под дюшека.
Слязох по стълбата. Мъжът на гишето се опитваше да ме излъже — преструваше се на заспал. Но аз не направих нищо необичайно. Оставих му ключа върху банкнота от сто лири. И привидно лениво се повлякох навън.
Никакви полицаи наоколо. Акцията на Големия пазар беше успешна. Пожарите там май доста буйстваха.
Стараейки се да не изпъквам с нищо, минах по няколко малки улички и излязох на близкия булевард.
Попаднах на такси. Събудих шофьора и влязох в колата. Сега да оставя лъжлива следа. Произнесох гръмко:
— Откарайте ме до „Шератон“.
Той запали двигателя.
ТРЯС! БУМ!
Хотелът хвръкна във въздуха.
И тази част от задачата изпълних безупречно.
Гейзери от оранжев пламък налитаха към небето.
Таксито леко се разклати от ударната вълна.
— Това пък какво е? — промълви шофьорът.
Аха, иска да измъкне информация, за да я съобщи след това на жените! Ще се разправя и с него.
Потеглихме. Той зави по тясна и пуста улица.
— Спрете за момент — помолих го.
Той натисна спирачките.
Ударих го по главата с дръжката на пистолета. Свлече се на предната седалка.
Излязох от колата, избутах го надясно и седнах зад волана. Знаех къде да отида. Не и в истанбулския „Шератон“, да ме пазят Боговете от такава глупост! Трябваше да напусна Турция.