Избрах си едно ъгълче, откъдето можех да наблюдавам цялото помещение. Част от съзнанието ми очакваше със страх момента, когато корабът щеше да се отдели от кея, а другата част не сдържаше нетърпението си този момент да настъпи. Нима се превръщах в шизофреник с противоречащи си личности?
Усетих засилващ се сърбеж. Ставаше все по-зле. Започна да ме сърби на няколко места едновременно. Нервни тикове. Според психологията когато човек е подложен на извънредно напрежение, има склонност да усеща сърбежи. Щом психологията го твърди, значи е абсолютна истина. Но не ми се вярваше да съм чак толкова изнервен. Чудех се какво ли би направил екипажът с мен, ако изпадна в нервна криза. Бях уверен, че на това корабче няма лекар.
Сърбеше ме все по-силно. Да, налагаше се да призная, че бях готов да рухна от нервното пренапрежение.
Но забелязах как нещо дребно и черно пропълзя по ръката ми. Взрях се отблизо. Бубонна чума? Нима ми излизат черни циреи по кожата? Надявах се да не е така. Ще ме изолират в карантина, докато турските жени съберат достатъчно камъни.
Я чакай. Чумните петна и циреите не мърдат. Пък и не подскачат.
Вглеждах се внимателно в нещото, което с един скок се премести на коляното ми.
БЪЛХА!
О, Богове, призракът на стареца си отмъщаваше! От съжителството с онези две кучета дрехите му бяха претъпкани с бълхи!
Що за страдания трябваше да изтърпя заради Хелър!
Поддържаше ме само мрачната решимост в края на този мъчителен път да го докопам.
Корабчето се отдели от кея. Заклати се.
Стомахът ми реши да се раздели със сухарите на стареца.
След малко се опомних, провесен през релинга.
И при всеки напън повтарях свещената си клетва.
Хелър щеше да ми плати за това. Щеше да ми плати за всичко!
Само тази причина ме подтикваше да понасям страданията и да живея.
ОТМЪЩЕНИЕ!
ХЕЛЪР ЩЕ СИ ПЛАТИ!
Повтарях си това във всеки миг на отдих между напъните за повръщане.
Поне знаех кой е виновен за жалкото ми положение. И щях да предприема каквото трябваше!
Само това ме спаси по време на ужасното морско пътуване.
Глава четвърта
В Пирея, където се добрахме след цяло мъчително денонощие, аз стреснато установих, че вече нямам бомбички. Не можех да взривя кораба. Това страшно изопна нервите ми.
Трябваше да бъда по-ловък от всякога. Корабът вече не се клатушкаше и аз насилвах мозъка си, за да извлека от него и последната подробност от похватите на Апарата, с които да си послужа. Поне се изплъзнах на надничащия от облаците Пророк. Гръцките Богове си живеят на Олимп, а този връх е далеч на север. Така че имаше надежда да не забележат краткото ми присъствие в тяхната страна.
Слей се с тълпата — една от първите повели на Апарата. Но в мига, когато понечих да я изпълня и да сляза на пристана, някой се втурна да ми попречи.
Забеляза ме! Изпаднах в паника. Потокът от слизащи хора не ми позволяваше да избягам. Свих се, когато човекът протегна ръка към мен.
Държеше кесия. И издърдори нещо, докато я набута в ръцете ми. Предположих, че е бомба, но си казах, че е по-добре да надникна вътре, преди да я запратя в лицето му и да офейкам.
Надникнах.
Драхми! Голяма книжна кесия, пълна с драхми в дребни банкноти. Рестото за билета.
Слязох на бегом от кораба.
Един автобус ме откара до Атина. Но не беше сега момента за културни развлечения, като разходки из Партенона. До гуша ми дойде от история и забележителности. Нуждаех се от преобличане. Би ми помогнало и да залича следите си.
По една от главните улици на Атина има много съвременно подредени магазини. Бързо свърших с покупките. Шлифер, костюм, чорапи, риза, вратовръзка, шапка. Платих всичко с драхми. Парите в кесията не намаляха забележимо. Но пък и дрехите ми не бяха от прекалено скъпите.
Не смеех да отида в хотел. Там записват името ти и номера на паспорта. Взех такси до летището. Купих си билет до Ню Йорк.
Отбих се в една тоалетна. Влязох в кабинка. Оставих сака на седалката. Смъкнах от себе си дрехите на стареца. Но нямаше как да ги унищожа. Прибрах ги в сака.
Махнах от себе си две-три бълхи и облякох новите дрехи. Развързах парцала, стягащ главата ми и извадих твърде подгизналата памучна топка от устата си.
Преместих оръжията в сака. Вече беше препълнен и не остана място за парите. Имах почти сто хиляди долара, деветдесет и една хиляди турски лири само в дребни банкноти и двадесет и девет хиляди гръцки драхми, също само в дребни банкноти. Що за пачки! Можех да натъпча цял дюшек с тях.