Новите ми дрехи бяха опаковани в две големи торби. Пуснах парите в тях. Щях да нося парите, билета и дипломатическия паспорт, всичко останало се побра в сака. Нарамих го.
На регистрационното гише за полета ги заслепих с дипломатическия паспорт и ги накарах да залепят на сака етикети, освобождаващи го от проверка чак до Ню Йорк.
Оставаше ми час, докато се кача в самолета. Движех се бавно из чакалнята и се стараех да остана незабележим, но дръжката на една от торбите се скъса. Припряно я улових, преди да пльосне на пода. Размина ми се на косъм! Турските лири щяха да се пръснат из цялата чакалня. Разтреперих се, като помислих каква следа щях да оставя!
С част от драхмите си купих огромна пътна чанта. Изхитрих се. На нея имаше надпис „Еър Израел“. Никой не би очаквал човек от Обединената арабска лига да пътува с „Еър Израел“. „Обърквай следата“ е един от девизите на Апарата.
Влязох в телефонна кабина и прехвърлих парите в пътната чанта. Натъпквах ги старателно. Не беше лесно да ги събера вътре. Когато свърших, не можах да дръпна ципа докрай. Е, повече не можех да направя.
С какво облекчение чух повикването за моя полет!
И не след дълго вече бях във въздуха, оставил зад себе си Мала Азия с нейната Троя, а също Атина и Олимп. Когато сте в самолет, знаете кой ви надзирава отгоре — Роксентър. Притежава повечето контролни пакети акции на повечето авиационни компании в света, а неговата банка „Греб-Манхатън“ държи ипотеките им, готова да им прибере всичко, ако станат непослушни. Не се тревожех за себе си, защото като семеен „шпеонин“ на Роксентър бях сигурен в достъпа си до неговия Рай.
Но все пак и това пътуване за малко да ми скъса нервите. Хората в самолета постоянно правеха някакви резки движения с ръце и отначало бях сигурен, че посягат да извадят оръжия. Дори стюардесите започнаха да правят тези странни движения.
Наблюдавах ги внимателно. Почесваха се.
БЪЛХИТЕ!
О, веднага се успокоих, като разбрах, че това е причината. И тъй като стана любимо занимание на всички в самолета, дори можех да се почесвам, без да се притеснявам.
В самолета имаше само още една случка, която си заслужава да спомена. Мъжът на седалката до мен се почесваше трескаво. По едно време започна да ме поглежда подозрително. Чувствах се като гол без да имам под ръка оръжия и бомбички.
Когато поднесоха обяда, незабелязано си откраднах пластмасовата вилица от подноса. Беше доста остра. Надявах се да не забележат липсата, защото пъхнатата в джоба вилица повдигна извънредно духа ми. Бях готов да пробода мъжа, ако ме разпознае и извика старшия пилот.
Тези евтини билети за туристическата класа не винаги означават, че можеш бързо да се добереш до целта си. След дълги престои, накрая пристигнах на летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк.
С дипломатическия си паспорт направо профучах без всякаква проверка. Митничарят, който проверяваше ръчния багаж, впи малко чудат поглед първо в мен, после в чантата с надпис „Еър Израел“. Но ме пусна да мина. Озърнах се през рамо да проверя дали федералната полиция вече не се е приготвила да ме връхлети с готови за бой палки. Но видях само чиновници, драскащи по документи.
Бях стъпил на американска земя!
Богът на Съединените щати е все същият Роксентър. Така че бях в безопасност.
А сега да поемам по бойната пътека на възмездието!
Глава пета
Тръгнах към наредените едно зад друго таксита, след мен вървеше носач с моя сак.
Шофьорът на първата кола в колоната беше много набит и мърляв, но дори си направи труда да излезе и да ми отвори вратата. Май въобще нямаше чело, а надвисналите му вежди скриваха очите.
Носачът метна сака на задната седалка и ми препречи пътя с протегната ръка. Да, наистина вече бях в Америка.
Опитах да се пъхна в таксито. Носачът ми пречеше. Знаех, че няма да му се изплъзна, ако не му дам бакшиш. Би могъл да повика полицаите от летището. А те постоянно поддържат връзка с щаба на нацисткото Гестапо в Страсбург, прикриващо се под името Интерпол. Използват радиовръзките на ЦРУ, за да предупреждават за пристигащите самолети и за хора, които не харесват или пък не са достатъчно престъпни, за да постъпят при тях на работа. Така че докато бях на летището, все още имаше опасност. Реших да му дам пари.