Любен и Стоил влизат в къщи. Стамен притваря вратата и се повръща при сестра си.
Стамен — Е, какво сега?
Цена (към него още по-рязка и груба). — Върви спи и ти!
Стамен — Чудо голямо! Можеш ли се разплака като малко дете!
Цена (едва си сдържа сълзите). — От тебе излезе всичко — махвай се оттука! Ти не си ми брат. Не искам да ми продумваш вече.
Стамен — Хо-хо! Един нехранимайко дошъл да си криви устата пред тебе, ти искаш… Скоро ли ти тряба? Прилика ли ти е той? Ще те вземе ли? Какво е тръгнал като пале наоколо ти!
Цена (сърдито) — Няма вий да се вмесвате в моите работи. Разбирате ли? Когото ще взема, до него аз сама ще си проправя път.
Стамен — И за Змея не искаш ли да те оставим? Сама да си проправиш път чак до тилилейски усои.
Цена — То не е твоя работа. Ако ми харесва той, в тилилейски усои ще отида. Хайде, махвай се!
Стамен (полу на себе си) — Пъй — на какво се прави! Ще те оставя. Върви в тилилейски усои, където щеш…
Стамен влиза в къщи. Цена остава сама. В същото време кавалът издига и прикърша. Със смехове и шум момите се разотиват. Мигом настава тишина, пълната месечина се затуля зад облак и в мрачината се чуват няколко самотни хълцания на Цена, която плаче сама.
След малко месецът изплува зад облака. От мрачината иззад листниците се показва Змея, снажен и силен мъж, със загоряло лице, ниско под брадата му се мяркат редки зелени влакна брада. Той е в облекло тук-там с люспи, които на лунните лъчи пъстреят и сияят около снагата му. Върви предпазливо, огледва се и за всичко говори с цинична усмивка.
Змея пристъпва две-три стъпки и се спира сред двора. Цена, разплакана, навела глава и не го вижда.
Змея (полу на себе си, като се дърпа) — Тази нощ и плета прескочих, озовах се чак вътре, ама. Как викаше онази вещица: ще ти светят нейде маслото… (Към Цена с насмешка.) Плачеш ли? Защо плачеш? Гальовника си ли чакаше тази вечер — не доде? Аз пък дойдох. На мене се порадвай! — Или от седянка си тръгнахте — той с друго либе отиде? А? Същите думи да му каже, същите клетви да му стори… Ти остана сама. Плачеш! Която не си е свивала полите, по сватбата й ще я разплачат още повече. Ха-ха-ха! Всичко зная аз в село как става…
Цена (сепва се, поглежда го плахо и изведнъж навежда пак глава) — Ти Змея ли си?
Змея (поклаща глава) — Горянина. Чувала ли си за мене? Де не ще чуеш. И малки, и големи нали все с мене плашат. Подигни си главата. Да те видя — хубава ли си. Или и ти си някоя изпражена от слънцето жумерка, да те не погледна!
Цена (едва си подига главата, засрамена) — Какво ще ме гледаш.
Змея — Ха, тъй. На хубост ми каца окото като оса на мед. — И ти ме погледни! Тъй ли съм страшен, както разправят за мене? Харесваш ли ме? На коня да ме видиш, още по ще ти харесам! Ха, дохождаш ли с мене? Аз няма да те търся. Горе при мене няма свекърва да ти гледа под зъбите, няма дружки да ти се смеят. Туй съм аз, както ме видиш! — Ката сутрин с праснак и ягоди ще те храня, докато сама на ягодка ми замязаш. — Хи-хи-хи, виж и аз дърт пръч как приказвам. По ли ми приляга от вашите момци, а?
Цена — Не ги зная момците. Аз не обичам таквиз.
Змея — И мене съвсем не ми идат отръки. Тъкмо уйдисваме си. — Идваш ли да те зема?
Цена (плахо и любопитно) — Къде ще ме водиш?
Змея — Хе, ти само тръгни с мен. Да видиш! Ще те заведа, дето никоя от дружките ти не е стъпвала, нито пък ти някога ще стъпиш. Там, дето и насън не си сънила. Края на света ще видиш. Най-напред пред тебе слънце ще огрява и най-подир зад тебе ще залязва. По три дни можеш гладна да стоиш, няма да умреш от глад. Нашироко да живееш, отвисоко да гледаш.
Цена — Ти смееш ли се или се подиграваш с мене?
Змея — Защо да се подигравам! Не е за смях.
Цена — АЗ съм сита на таквиз.
Змея — Тръгни подире ми, сама да видиш. Няма кой да ме хвали само. Останал съм самичък и не зная откъде по-напред да захвана. Мене къщата ми е къща, на връх планина чак… Ха, дохождаш ли?
Цена — За какво ти съм?
Змея — Какво пита? То съвсем…
Цена — Аз нищо не зная, нищо не мога.
Змея — Ти само склони. Аз всичко ще ти кажа.
Цена (с видимо усилие над себе си, пресича го) — Добре. Заведи ме в твойта къща.