Цена (след козарчето, което отминава) — Козарче!
Второ козарче (отминало вече) — Не мога му се оправи. Най не може да търпи Змея, когато някой се разплаче отпреде му. Той плач какво е, казват, в живота си не знаял.
Цена се повръща мълчаливо — сяда пак на леглото, обаря глава и се замисля.
Цена — Никой нищо не е виждал, пък разправят всички. И треперят от него.
Марта Билярката се показва между скалите, запира се, гледа втренчено и щом познава дядовата Славова дъщеря, втурва се към нея.
Марта (смаяна) — Цено, синко, ти ли си?
Цена (се хвърля към Билярката като към своя) — Аз съм, бабо Марто.
Марта — Въркулакът му с въркулак! В най-първата къща в село да се вмъкне. Дето никой не е посмявал очите си да дигне да погледне. Една-едничка дъщеря! Че тя майка ти жива ще отиде в гроба да легне!
Цена — Свърши се тя, мойта, бабо Марто. Мама, братята ми… Те сега всички ме търсят.
Марта — Как тъй ще се е свършила? Село без огън ще пламне зарад тебе. То да се чуе само! Дядо Славе всички ще дигне. Ще го претрепят…
Цена — Не знам какво да правя.
Марта — Че как би — що би тъй, мари синко? Ти да се излъжеш. Дядо Славе и баба Славовица — най-паметните хора в селото. — Аз бях подочула и вчера намирах да оставя на майка ти каквото трябва. Пък той ме преварил…
Цена — Сама, бабо Марто. Аз му пристанах.
Марта (още по-смаяна) — Хи-и-и, на Змея да пристанеш! На този вонещ дъртак, дето цял ден ай тука на припека се пече самичък. На какъв слаб ум те намери?
Цена — Аз го харесах.
Марта — Какво му хареса! Не го ли видиш какъв е. Той се е престорил, примамил те е с нещо. Кажи ми ти, нищо недей кри!
Цена — Те съседи го видели от няколко нощи, обикалял около дома. Нашите не знаеха ли — или криеха от мене. Онзи ден вечер една от момите ми каза, като се връщахме от седянка. Каза ми: по махалата отвъд разправяли, че Змея ме любел. И мене ме зачовърка нещо отвътре, ай тъй. Не бях го виждала още — затегли ме към него.
Марта (слуша я и не може да се начуди) — Гледай го! На шега го мисли.
Цена — И колкото всички ме плашеха със Змея, колкото го коряха пред мене, толкова по ме теглеше. — Като е таквъзи страшен, мало и голямо приказва за него — нека барим го видя!
Марта — Тц-тц, не знаеш ли, мари синко, че никой не слязва при дявола в пъкъла, да си пали цигарата. — Да си ягмисаш само младостта!
Цена — Пък снощи ми се беше запушила душата у дома. Не можах ни нашите да търпя вече, ни момците, дето само знаят да се закачат с момите и да се наддумват.
Марта — Тях не можеш да търпиш — отиде на туй плашило да пристанеш. Ум ли е — не е ли!
Цена — Мене ми харесва. Нощес на месечината аз бях останала сама в трема — той току изскочи отпреде ми. И щом го погледнах, такъвзи момък не бях виждала! Той не е тъй, както разправят…
Марта — Защо не са те оставяли да го видиш! Ей на. — Кой знай какво те е лъгал и как се е умилквал. Да бях отнейде да го видя, че аз да му кажа!
Цена — Те нашите момци лъжат и се умилкват. Той не е такъвзи. Най-напред се смееше, страх го беше от мене. Подире като се отпусна да ми разправя…
Марта — С имането си или с честта си!… Какво има този пущиняк, с какво ще ти се хвали!
Цена — Разправя ми как гората заспивала. Ката сутрин се къпел в роса… Цели кервани звезди се виждали оттука. Края на света се виждал. — Аз го слушах и всяка дума от устата му я гълтах. Сякаш нещо взе да ми подига мишците. От неговите приказки крила ми израснаха. Дойде ми да литна, да се не върна вече!
Марта — Замаял те е… Има той някоя билка, не мога да го изпитам! — Е, ами сега?
Цена (с понижен плахо глас) — Сега… Мене ме е страх.
Марта — Как ще излезеш оттука?
Цена — Ти за майка, ти за баща, бабо Марто, моля ти се да ме отървеш. Ще си дода с тебе да ме заведеш.
Марта — Да ни настигне Змея, къс по къс да направи и двама ни. Той не е човек да му се примолим.
Цена (просълзява се отново) — Ще ме оставиш ли?
Марта (изважда едно малко шише и й го подава) — Слушай. Недей плака. На ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря.