Цена (нерешително взема шишето и после го пъхва в позва) — Не смея. Как пък — нищо като не ми е сторил. Напред станах — той в очите ме гледа какво ми тряба, да ми подаде.
Марта — Мари той Змей! Виж я. Ти змеица ли ще му станеш! Да се откъснеш и от рода си, и от своите. Цял живот лице божие да не видиш. Я се опомни малко да помислиш. В какви ръце си изпаднала!
Цена — Забърках се, не мога сама да си събера ума!
Марта — Като задреме подир някой час, ти му излей шишето на челото и бягай тогази надолу. Той може да политне да заплете някои подире ти — бягай, не мой те стигна. Долу ще видиш един стубел, като завиеш край него — в хралупата ще наредя един козар да те причака и да ти покаже пътя. Аз ще отида в село. Те може и да са тръгнали да те търсят. Ще ги проводя да те срещнат.
Тъкмо Билярката тръгва да излязва и на входа й препречва пък Змея, който се повръща с пълен кутел мляко.
Змея (щом забелязва неканената гостенка, стисва зъби) — Изварди ме, домъкна се пак тука!
Марта (хитро, гледа да се измъкне) — Наше момиче си взел, бре! Тя ми е роднина; да я отмина ли?
Змея (оставя кутела, повръща се и я настига отвън) — Ще ти дам една роднина! Да се вмъкваш, дето не те викат.
Марта — Ама, Змейо, нали щеше да ми кажеш билье. Има в село крава ялова…
Змея (сблъсква я и я ритва от урвата надолу) — Оттука! Скоро оттука! — Крава ялова…
Марта (полетява надолу из урвата) — Бре, бре, ще се утрепя!
Змея (сърдито, настръхнал) — Да не си стъпила още един път, ще ти счупя главата!
Марта (едва се съвзела, отдолу и вика) — Брей, Змейо, пущиняко поразен! Прави с мене каквото искаш, ама онуй дете да го не закачаш — ще ти стане тясно по света, ха!
Без да я дослуша, Змея се повръща в пещерата. Цена, цяла разтреперана, се дръпва и се навежда на една страна в скалата.
Змея (като се поукротява. Смярва кротко Цена с очи, после мълчаливо свеся вежди, прелива млякото в едно гърне и го туря на огнището!) — Знаех си аз. На вас малко ви тряба. Доде онази тука да ти надума и ти се разтрепера. Вий аслъ всички, другите слушате! Никой самичък себе си не слуша… Какво ти каза? Разправи ли ти колко момичета съм похитил досега!…
Цена (свита и цяла трепери) — Нищо не ми е казала.
Змея — Хм… Не те ли научи как да се отървеш от мене? — Вий нали всички, и за обич и за омраза, при нея тичате. Всякакво й иде отръки. Някой стрък или шишенце не ти ли даде?
Цена — Нищо не ми е дала.
Змея — И да ти е дала… Туй си е то. Навред. Едно дърво расте: ще гръмне гръм изведнъж, ще го пречупи. Или ще го глождат червеи отдолу, докато го изсушат. Мене може пък тъй да ми е отредено: да се сложи една ръка върху главата ми, като гръм да ме порази. Нека барим твойта ръка бъде. Все е по-лека!
Цена (сбъркана) — Ама аз… нищо нямам.
Змея — Не ми се вери! Вяра и клетви за онези хлапаци, дето се усукват около полите ви по хорото и по седенките. За тях ги дръжте. Мене не ми трябат. — Изляз оттам, аз няма да те изям. Какво си се прилепила о стената и трепериш.
Цена — Не ме… Недей…
Змея — Какво искаш? — Ти ми беше на ръка цяла нощ. Да щях…
Цена — Пусни ме да си отида.
Змея — Да си отидеш? Хайде, върви си. Силом не те докарах тук. Помниш — ти сама ме повика да те взема.
Цена — Повиках те, ама… пусни ме.
Змея (досадно, на себе си) — И аз дъртак толкози години миткам, полъгах се като вчерашен. Разкиснах се, примъдрих се, малко остана и да се разлигавя. Пфу, да се не види!… Да ме е яд цял живот, като ми доде на ум само.
Цена (отстъпва от скалата плахо) — Нищо ли няма да ми сториш? — Да си отида.
Змея — По живо и по здраво. — Макар от друга никоя не ме е заболявало тука, вътре. Ти рана ми отвори. Тъй да бъде. Върви си. Ела и пътя да ти покажа.
Той извежда Цена на входа на пещерата и дига ръка да й показва в далнината. Тя мълчаливо гледа през рамото му.
Змея — Аз, където ходя, вървя направо — ти ще дириш пътя, дето го бъхтят всички… Чакай, мъглата още хубаво не се е раздигнала надолу. Онези високи скали, дето се синеят през дървесата — виждаш ли! Там орли се вият. Под тях, ниско край реката, път са проврели дървари. Сляз оттук, долу, при потока ще се разведри над тебе гората. Над потока ще видиш, бурята е капичнала тук-там дебело дърво. Ти мини по една от тези бръви и върви направо, докато излезеш под орлови скали… То какво нататък като темна мъгла се подаде? Хм, толкози дървари по туй време!… Пътят, чак до нивите и ливадите ви, все около реката. Отсреща по другия рид е липовата гора. През цялата клисура тя се белее на слънцето, като че сега е разцъфнала. Не можеш я позна ти оттука. Щом излезеш от клисурата, ще се разстелят пред тебе почернелите стърнища. Ей ги хи-и-и там! Ей и върбите край белянката — оттам знаеш вече. — Ако те е страх или сама не можеш, аз ще те заведа чак до вас. Макар денем никога да не съм слязвал нататък — ей ме на. Кажи само.