Цена — Аз сама. Не ме е страх. Ще намеря.
Змея (отстъпва да мине) — Ти знаеш.
Цена завива край него, той я изглежда с наболяло сърце от глава до пети и тъкмо тя да отмине, той сякаш неволно я хваща за рамената, за да я спре.
Змея — Почакай още. Аз пътя ти го показах. Пак ще си отидеш. Почакай. И да те нагостя барим.
Цена (неохотно се повръща след него) — Нищо не ща.
Змея (сяда до плочата и й налива в една кратунка мляко) — Ела, не бива тъй. Ти не си яла. Ей млякото станало. Седни тука. На пъна. Време имаш. Ето мляко и ягоди. Тези ягоди аз за тебе ги брах.
Цена (сяда като че насила) — Не съм гладна.
Змея — Ти опитай. Няма да те насилям. И аз ще си налея. — Да се знай барим, друго ако не — на параля сме седнали двама. (Като че на себе си, с досада). Хм, от туй сякаш топло ще ми държи!… Вятър!… Ама, ех нека! Туй да ти остане и на тебе. Да помниш.
Цена гледа го с вперени очи.
Змея (като я погледва) — Ден до пладня… Ама и когато захитрееш и при мъж като отидеш, за туй, което в мойта пещера си пила, за него да ти доде на ум. — Да е праснак, не е само праснак, не са и ягоди само — целия див лъх на гората съм ти налял да пиеш!
Цена (след като сръбва две глътки) — Ами че все такъвзи преснак като пиеш и тука тъй е ведро наоколо, тебе тряба да е всякога леко. Много леко.
Змея (полу към себе си досадно, полу към нея) — Беше ми олекнало. Как бях се аз примъдрил. Да те чувам и да ти служа. Само тебе тука да гледам и на тебе като вярно псе да служа. — Пфу, сякаш съм дете. И козарчетата ще ме вземат на смях!… Ама хич ти — сама простря към мене ръце: земни ме! Как да се не вдетиниш. Кога съм чувал аз и насън таквази дума!
Цена (свенливо) — Аз тогази и не помислих биля. Каквото ми доде на езика, туй казах. Ти моите тогази…
Змея — Ех, хубаво беше! Където си подам, само топоришки и кобилици ми сочат. Пътя ми всякога замрежен с билки и магии. Цял живот сякаш киселици си ял — стискай зъби и проклетии крои… И кроил съм ги, и върших ги на поразия! Де що съм пипнал, помен съм му оставил, да ме помни, докато ходи по света!… Изведнъж ми падна в ръцете ти — от мене добро да търсиш!… Само като се докосна младостта ти до мене — когато иззад облака се показа месеца, хубостта ти да зърнах… Ех, хубаво беше! Сякаш ядове, що от години са се набирали в душата ми, паднаха и ми олекна — отново като че се родих!
Цена — Че ний може пак да се срещнем. Да се видим някога пак. Ти недей все да мислиш зло на кого да сториш.
Змея — Какво да правя!
Цена — Сляз в село или намери си и ти като всички работа.
Змея (горчиво усмихнат и с яд) — В село… Не искаш ли и на хоро да отида! Аз работа да се не спра бях си намерил. И мойта пещера с царски сарай не я менявах, ама… Пък захвана да ми се свива юмрука и ръката ми заякна! (Удря с юмрук пред себе си.) Чуваш ли, срещу мойта сила никой не е устоявал досега! Планина и река не съм искал да зная напреде си. И силата си, и властта си — на, пред тебе бях ги сложил! Да ми кажеше: легни, път да вървя по тебе, щях да легна — сянка да се повлека подире ти, щях да се повлека. Какво ще ти разправям! Ех, хубаво беше!…
Цена — Ама ти какво искаш? Пак да остана при тебе?
Змея — Изпи ли си млякото?
Цена — Аз… как да ти кажа…
Змея — Хайде, тръгвай си. Не съм научен аз на таквизи.
Цена (става, но все още не тръгва) — Ако питаш мене…
Змея — Стига толкоз. То на жени и на вашите момци е дадено да се разкисват тъй.
Цена (вперя очи в него и продължително го гледа, като че иска още нещо да каже).