Змея — Какво ме гледаш? Да се разциля ли още. Върви си.
Цена (бавно тръгва да излязва) — Ти не искаше туй да кажеш. Ще си вървя.
Змея (става от мястото си със суров глас след нея) — Много ти здраве.
Цена (излязва от пещерата, но преди да се спусне по урвата, избръща се пак и се спогледват двамата. Колебае се силно и полу към себе си) — Ама аз дете ли съм? Сама не виждам ли? Излязох веднъж на своя глава и ще се повръщам!
Змея — Както си дошла, пак тъй се връщаш.
Цена — Къде? Какво ми тряба назад да гледам? Няма! Свършено!
Змея (като че не може да я разбере) — Какво?
Цена (запокитя шишенцето настрана) — Поврага с техните!… Не слушам никого. Няма!
Змея — Що разправяш още?
Цена (виква решително) — И да ме пъдиш, пак няма да си отида!
Змея (учудено) — Хъм, какво ще правиш?
Цена (като се хвърля тичешком към него) — Тука при тебе ще остана! Твоя да бъда. Аз сама си зная… От тебе не ме е страх!
Змея (като че се сбърква самичък, иска да каже нещо и не знае какво) — При мене?
Цена (обвива ръце около шията му иго целува. След като го погледва право в очите) — На, виждаш ли? Съвсем не ме е страх.
Змея (смутен и цял обзет от вълнение, полека й снема ръцете от шията си) — Чакай… Какво… Какво правиш?
Цена — Аз ти се врекох веднъж. Станах вече твоя! Какво друго? Какво ми тряба да диря повече?
Змея (извръща се малко гърбом към нея, с наведена глава, като че се бори сам със себе си и мъчително) — Недей. Стига вече толкоз. Върви си. Мене ми стига снощната. Видях — хем протягаш ръце към мене, хем се теглиш назад. Не искам отново пак да я повтарям.
Цена (като се върти около него) — Снощното, то се мина, остави го. Аз бях глупава. Дете! Сама не знаях какво правя. Отсега нататък… Ти ще видиш! Мене ми се отвориха очите!
Змея — Стига. Върви си. Не мога аз тези!… Какво искаш от мене?… Не съм за такива. Аз не съм навикнал толкова… За мене ли е тая!
Цена (продължава да го тегли към себе си) — Ама чуй какво ще ти кажа! Дигни си главата. Погледни ме. Само ме погледни в очите.
Змея — Аз нищо не можах да проумея от тебе.
Цена (увива ръце около шията му и почва отново да го целува) — На, не вярваш ли? Още ли искаш! На, аз съм в ръцете ти. Нито ме е страх от тебе, нито ме е срам!
Змея (заробял) — Чакай, ти ме замая. Аз се забърках… Този път съвсем се забърках в твойте…
Цена — Ти не си такъвзи. Не си. Тебе никой не те познава. Аз първа те познах. Защо мълчиш?
Змея (след късо мълчание) — Ти наистина позна ме. И аз първи път себе си познах. От тебе и — през тебе пак.
Цена — Ето, как и речта ти се измени, други стана изведнъж.
Змея — Първи път до мойте устни други се докосват и чувам таквази дума.
Цена — Какво разправяше за себе си напред самичък. Ама ти само на приказка се правиш на зъл, нали? Само на приказка.
Змея (полека дошъл на себе си, сяда и съвсем кротко) — Седни. Стой тука. При мене. По-близо. Аз и тебе познах.
Цена — Пък искаше да ме изпъдиш. Без малко бях си отишла.
Змея — Досега друга не съм познавал и не знаях, че имало и таквизи по света.
Цена — Аз ти казах. Ти не искаше туй да речеш.
Змея — По-добре. Тъй по-добре стана. Ти сама като си тръгна и се повърна.
Цена — Като ме бяха наплашили. Забъркаха ме с техните приказки. Те разправят за тебе… Ама аз сама с очите си видях, ти не си такъвзи, какъвто те те приказват…
Змея — За другите каквото съм бил — за тебе то друго. Съвсем друго. Аз досега мислех, че нямам сърце. Камък е тука. Ти се докосна и аз го сещам сега. Първи път аз усещам сърцето си.
Цена — Всеки само сърцето си да слуша. То най-право всичко ще му каже.
Змея — Наново живот се захваща за мене. Било каквото било! Наново!
Цена — Тука двама ще го захванем. Аз ще ти бъда стопанката: ще ти разтребя, ще ти наредя всичко… Никой няма да ни се вмесва. Ще видиш!
Змея — Ти за сестра, за жена — за всичко ще ми бъдеш. Аз нямал съм досега нийде никого — расъл съм самостърк. Никого не съм искал да зная. Сега ти — за всичко.
Цена (захваща да се върти и умилква около него) — Нийде не ми е било тъй леко, както тука. С никого не съм приказвала тъй. Всички в село с мене все като че с някоя людска приказваха. И все се смеяха и се подбиваха с мене.