Докато Змея и Цена се унасят в галене и милувки, шум от много хора вече се чува съвсем наблизо до пещерата. Неясните гласове на момците сам-там из гората се проясняват. Един вика: Оттука, наоколо да го заобиколим! Други няколко: Отгоре, отгоре! Гласът на Марта Билярката: Нататък, горе, между скалите! Гласът на Дамяна: Аз не се боя, ще вървя направо!
Тъкмо Цена и Змея, замлъкват и той се надвеся над нея да я целуне и пред входа на пещерата се показват първият момък и малко след него Дамян. Те надникват вътре и се обръщат надолу към другите.
Първи момък — Ей ги! И двамата. Тука били.
Гласове (отдолу) — Там ли са?
Други гласове — Дръжте ги!
Дамян (като се повръща назад) — Чакайте! Ще се разправим ей сега!
Цена и Змея изведнъж скачат.
Цена (сепната) — Нашите! Какво е станало? За мене ли?
Змея (назърва и се повръща) — Стой тука! Не бой се! Те цяло село дигнали. (С досада.) Един път и аз да се умиря в живота си — и цяло село чак тука да се дигне. Сега пак крамоли…
Цена (хваща го за ръка и се мъчи да го задържи) — Не можеш се разправи с тях. Мене ме е страх! Не те пущам.
Змея (дърпа се назад към скалите) — Да не си тука ти… Те няма да ме уплашат. Пусни ме, не бой се!
Цена — Ти не ги знаеш. Тя, Марта Билярката, им е казала и братята ми са дигнали селото. От дума няма да искат да чуят. Не можеш се оправи пред тях!
Змея — Остави!
Цена — Ще стане нещо. Ти зарад мене да изпатиш. Почакай! Аз ще изляза да се разправя с тях.
Змея (като се изскубва от ръцете й) — Ти тука! Не искам да се показваш. Те са дошли с мене… Чакай да видя какво искат!
В това време, докато в едина затулен кът на пещерата се разправят Цена със Змея, отвън до скалите се струпват момците и мъжете. Пред навалицата се е изстъпил Дамян, настръхнал и със свити юмруци. Змея се показва на входа на пещерата и един общ вик от навалицата го посреща: А-а-а!
Змея (Спокойно най-напред) — Каква е тази врява тука? Какво сте се помъкнали насам? Искате ли нещо?
Дамян (като му показва навалицата надолу по урвата) — Виждаш ли ги! Всички не са дошли — още идат!
Първи момък — Искаме с тебе да се разправим. Изляз тука!
Змея — Там онази, Билярката, ви развалила ума, оставили сте мисирите и угарите. Нямам аз какво да се разправям с вас!
Първи момък — Охо, до днес ако са ти търпели всички, сега няма да ти мине тъй лесно!
Дамян — Аз няма стъпка да се мръдна оттука, докато не си свърша с тебе!
Змея — Ти ли! Че какво имаш ти с мене?
Дамян — Сега ще ти кажа. Ти си примамил и отвлякъл най-първото момиче от село нощес!
Змея — И тъй да бъде! Тебе, на вас какво ви влиза? Я се бягайте по-скоро оттука!
Дамян — На мене! Тя годеница ми беше!
Първи момък — Недей заплита тука, Дамяне, твойта! (Към Змея.) И да не му е била? Ни на него, ни на мене — никаква да не ни е била!
Други попрекарал години мъж (бързо се вмесва в разговора) — Тъй-тъй… Тука сме излезли цялото село, се казва. Ти момиче от нас си отвлякъл. Наше момиче!… Всеки от нас храни — ако не храни, сестра чува.
Змея (нетърпеливо) — Е, че?
Другият мъж — Те не са за людски… На змейове да ги оставим да ги отвличат в пещерите си…
Змея — Кой от вас знае как съм я отвлякъл, че сте се запънали насреща ми?
Дамян — Знаем — разбрахме ти ний всичките майсторлъци!
Първи момък — С билки си я омагьосал и си я грабнал на коня си… Тя щом се опомнила отзарана и викнала да плаче.
Змея — Вий с билки и магии се запоявате едни други, никой от носа си да не вижда по-далеч! Тука на тази ведрина билка и магия свяст не потъмнява… Нейната и моята е друга, съвсем друга!
Втори момък (из навалицата вика към другите) — А бе на кого ги разправя той тези! Нейната и неговата!… Че когичком пък се завърза помежду им…
Трети момък — Ами-ами! По извор ли се харесаха или от седенките?
Четвърти момък (към Змея) — До снощи тя не беше те виждала биля!