Цена (мигновено се хвърля пред брата си и разперя ръце да заварди Змея) — Нямаш ти нищо с него — аз го повиках!
Стамен (в бързината си, като забива нож в сърцето на сестра си) — Нищо не слушам, не гледам! Притъмняло ми е…
Цена пада мъртва на ръцете на Змея. Навалицата изтръпнала се стъписва.
Любен (ужасен) — Стамене!
Стамен (като отстъпва и вижда какво е направил) — Ха-а, вместо него тебе ли! По-добре е с мойта ръка — отколкото да те гледам в ръцете му!
Змея (настръхва, оставя на скалите трупа и виква с всичка сила) — Затуй ли дойдохте? Махвайте се!… Оттука… По-скоро оттука!… Всички!
Навалицата плахо се отдръпва.
Дамян (към Стоила и Любена) — Не му я оставяйте! Да я вземем, да я погребем в село!
Няколко от селяните посягат към трупа и изведнъж пак отстъпват.
Змея (завардва трупа и след това се втурва подир множеството) — Не я давам! Тя е моя! Не пипайте! Махвайте се! Ще ви помета, като хала! Да ви не гледам! Оттука! Очистяйте оттука!
Навалицата уплашена се пръсва надолу из урвата. След малко затихва, Змея се повръща, дигва Цена на ръце и я внася вътре.
Змея оставя трупа на легло, гледа я умилно и продължително мълчи. После едри капки сълзи закапват от очите му, той се навежда и прилепя устни до тия на мъртвата.
Елена, април 1910