Цена — Дръж си пък прикята. Аз и без нея.
Баба Славовица (гневно и подозрително) — Какъв ще бъде той този, дето ще те вземе гола — върлина? Или вий в къща няма да влизате?
Цена — Да знаеш. Може и да не влезем.
Баба Славовица (вперя удивена очи) — Ти да не си си турила нещо на ум? Плетеш едни, нищо не ти разбирам.
Цена — Когато потрябва, ще разбереш.
Баба Славовица — Я думай!
Цена (досадно) — Остави ме сега де. Хайде си върви спи.
Баба Славовица — Искам да зная аз какъв бръмбар ти се върти в главата. Дето толкоз съм се блъскала и залягала — де ще отиде моя труд, да ми кажеш.
Цена (спокойно, като гледа настрана) — Аз ще пристана на Змея Горянин. В пещерата да ме заведе.
Баба Славовица (изведнъж сепната, отстъпва от нея и я смярва с очи) — Татул ли й някой даде днес или… Мойта дъщеря! Тя аслъ баба Марта напред… (Приближава се до нея и с тих, комахай умолителен глас.) — Ама как — като ти доде приказка на устата, Ценке, и няма да помислиш биля. Ще я тупнеш, само да ме прирутиш. И сега отде накъде пък Змея.
Цена (хванала слабостта на майка си) — Тъй, само приказка!…
Баба Славовица (почва да я милува) — Мойто момиче — то няма да ми зачерни дните на старини… И на братята си, и на нас старите за гордост ще ни бъде тя… Че аз за децата си съм дала целия си живот и само за тях искам още няколко години да поживея.
Цена (полека се отдръпва от милувките й и дяволито почва да я подпитва) — Какво баба Марта напред?
Баба Славовица (като да й се подмилква) — Баба Марта, Билярката. Не я ли знаеш? Едно време Субаша искаше жива да я изгори, задето смичала в кладенеца си месеца да го дои посред нощ.
Цена — От месеца мляко ли донесе у дома?
Баба Славовица (не иска да й каже) — Пък ти все да видиш. Тя всякакво носи.
Цена — Вода от кумуняка и овчарски босилек не ти ли даде? Като заспя първи сън, да ме полееш. Да не можал до мене да се доближи Змея. Кажи де!
Баба Славовица — Комуняката и овчарски босилек, те и от уроки чуват, и от… (С въздишка, като се замисля.) — Когато вземе да подрастя момичето в една къща и грижите в нея порастят.
Цена (нежно, като се доближава до майка си) — Недей му мисли, ма! Подрасли са ти всичките деца, да си взема вече всеки грижата самичък.
Баба Славовица — Голяма е мойта грижа, Цено. Не се отбила тъй лесно. Момичето не е момче. Всякакво край него се върти и обикаля. То не може да си дигне очите да види всичко право както си е.
Цена — Ха, не ще право погледна! На кого искаш?
Баба Славовица — Сам господ и света Богородица да чуват, а то майка, и братя — в пазва да те скрийме, пак…
Цена — От Змея ли искаш да ме криеш, ма?
Баба Славовица — Ама какво ти е влязъл този пущиняк в устата днес?
Цена — Овчарчета казвали, в тилилейски усои била пещерата му… Там си стоял самичък. Наоколо по рудини му пасели само зелените коне — впрягал ги в кочии, цели от злато…
Баба Славовица — Да ги впряга, да върви. Пръждома му главата.
Цена — Пък в село само нощем, на зелен кон слязвал.
Баба Славовица — Не ми тряба. Не искам да го чувам биля! Как не ще ми кажеш и ти някога свястна приказка. За змейове ще ми…
Цена — Хайде — няма.
Баба Славовица — По седенки вий затуй ли ходите! Да слушате овчарите. Той баща ти право дума. Какво ще чуеш на седенки! — Канила си ги сега — изкарайте тази вечер, и да си знаеш — туй-то. Ти още си малка. Който ще те иска, сам да дойде. Ще го накараме с баща ти да си изуй ай там пред прага обущата, тогаз да влезе. — Дал господ в тази къща: петима зетйове има на привод да доведа.
Цена (удивена) — Ама и с мъжа си — пак да ме затворите при вас?
Зад къщата се показват тримата синове на дяда Славе, които се повръщат към трема.
Баба Славовица (тръгва да се прибира) — Питай братята си. Аз не знам. Те да ти кажат. Има ли по-добро за едно момиче у дома си, при своите да остане.
Любен и Стоил вземат по един триножник, сядат и запушват. Стамен и Цена, изправени до двата стълба, стоят прави.
Любен — Забавиха се гостите ти, Ценке.
Цена (пред братята си по-свободна) — На друго място, щом станат от паралята, и тичат, ама у дома…