Стоил — Знаят, дядо им Славе не размита зарад тях.
Цена — Остарели и двамата, залостили се в къщи, искат да се омъжа пак тука, при тях да ме свържат.
Стамен (с подигравка) — Ти си намери вече мъж, омъжи се, ами те те вързаха. Амчи-то!
Цена (обидено) — И като го намеря — до тебе ли ще се допитвам, бре!…
Стамен — Накичила се, прищъпнала се с мамините чапрази, мисли се и тя вече мома. Момците ай тъй един през друг ще се забият за нея. Не види още колко хляб има да яде.
Цена — Ти нали си момък. Гледай себе си.
Любен — Не се наддумвайте де! Мома е Ценка. От четирма ни тя първа под венчило ще отиде. Аз съм й харесал вече момъка. И му казах на седянката и той да дойде.
Стамен — Аз го зная. Дамян.
Стоил — Него ли пък намери?
Любен — Той ваш връстник, аз не го зная, ама гледам, като мома е. И кротък е, и прибран е. И вуйчо им ще им остави що от що.
Стоил — Малко сме гонили двама да изкупяваме кучетата. Да не са толкоз мъдри сега, знайме се. — Имаме една сестра, на него ще я дадем!
Цена — Той пък Стоил за никого не ме дава. — Напред го попитах за Змея, сропа ми се.
Любен — И аз ще ти кажа: да не поменуваш току този Змей, че срамота.
Цена — Какво, като го поменувам?
Стамен (сопнато) — Е, стига де! Като ти кажат един път, разбери от дума!
Цена (малко засрамена, към Стоила) — Кажи каквото знаеш пък за Дамяна.
Стоил — Ти още си малка. Пък и да порастеш, не е то за тебе на момците работите да дириш.
Цена — И тогози, когото мъж ще взема, и него ли да не диря?
Стамен — Мъж ний ще ти намерим.
Цена — Бре! Ти пък ще ми търсиш мъж!
Стоил — Като съм бил и пребил с всички. Зная на всекиго под ноктете. И като ги гледам как се притварят: който се излъже да им хване вяра…
Любен — Ний затуй сме пък трима. Да разузнайме, да видим всекиго: и от всичките да отберем, който ни е…
Цена — Ама аз ще стоя в къщи, тука, вий ще тръгнете и тримата да ми търсите, ха? (Клати глава.) Хо-о-о!
Разговора им пресичат момите, които захлопват на пътните врати.
Една мома (откъм пътните врати вика) — Ценке мари, как се отваряше портата ви?
Цена (припва през двора и отваря вратата) — Дръпнете портата и подигнете мандалото. Не можете да си отворите.
Втора мома — Като не сме идвали у вас други път.
Три моми, пременени, коя с хурка, коя с чорапи, влизат и тръгват към трема. Ценините братя ги посрещат.
Първа мома — Ний ли сме първи?
Цена — Откогато съм ви зачакала…
Втора мома — Викахме: да дойдат други преди нас.
Любен — Вие пък и на седенките взехте ред да дирите. Добре дошли. Минете да седнете.
Момите свенливо пристъпват и присядат на единия край.
Трета мома (към другарките си) — Аз нали ви казвах — да почакаме още малко.
Цена — Какви ставате, момичета. Ще ви се разсърдя. На друго място, като отивате, дирите ли тъй?
Трета мома — На друго място — ама у вас не се ходи то току-тъй!
Във вратата влизат още няколко моми и те се приближават към другите. Цена през всичкото време посреща гостите, а братята й ги канят.
Четвърта мома (още на двора) — Добър ти вечер, Ценке моме, накладе ли си седянката?
Любен (към първите моми в трема) — Сякаш всички чакали, вий да сторите почин. Ей ги вкупом заваляха.
Пета мома (към Цена) — В трема ли ще ни каниш? Гледай, нали е неука. Да си постлала една рогозка ай тука на двора, че да си накладехме и огън. Какво ще се тъпчете под чардака всички.
Цена (дига рамена) — За по-хубаво уж.
Любен — Добре е, добре е и под чардака. Подир някой час ще огрее над върховете месеца — оттука по-хубаво се вижда. — Накладеш огън, отхвръкне някоя искра. Листниците ей ги де са.
Момите минават и сядат. След тях други.
Стоил (към новата купчина моми, които идат) — Най-подир и отвъденченките. Ей ги!
Шеста мома (с другарките си минават и сядат) — То ако питате, ний не сме дип за вашата седянка, ама… Хай, добър ви вечер.