Стоил — Тъй, без отвъденченка седянка захваща ли се!
Стамен — В село нова песен най-напред отвъд се запява.
Трета мома — Ха-ха. И отвъденченки сами си водят момците със себе си.
Цена — Само у дома не рачиха да ги доведат.
Седма мома — Те пък тука, очите им са останали в нашите момци!
Шеста мома — Мари, имаме и на тях да дадем, и на нас да останат.
Общ смях.
Осма мома (към съседката си) — Виж пък Бона. Щом дадохме и захвана.
Седма мома — Право. Амчи за тамазлък ли ще ги държим!
От другия край момите се заливат още по-гласно със смях.
Четвърта мома — Тази пък съвсем през просото.
Любен — Сега проумях и аз защо на всяка седянка отвъденченките чакат.
В мигом затихналата от смях седянка се чуват гласовете на момците — цяла дружина тръгнала насам. Но преди да влязат, спрели се на пътя зад плета и се препират.
Един момък — А бе, като ще вървите, вървете! В болярски къщи аз на седянка не ходя.
Осма мома (засрамена от препирнята на момците) — Тези додоха тук да се препират. Чувай ги!
Момъкът (продължава да вика на пътя) — Да не смея ни мома да закача, ни приказката си да чуя. На други седенки или буля й ще излезе, или някоя леля — ще подреме, ще си отиде. Тука се опулили тримата й братя, треперят да не лапна сестра им.
Любен (като се поокашля без нужда) — Тъй ли било! Я гледай.
Други момък (пак на пътя) — Седянка ли е то! Замъждели две гъбясали свещи, окумили се… Ела бе, ний ще накладем тука на поляната седянка, да видят какво бива. Един огън ще разпалим — от кошари овчарите сами ще слязат при нас. Като надуят кавали, да завъртим хорото — нека, която може да търпи, да стои вътре!
Стоил (към седянката) — Носете си много здраве и двама.
Дружината на момците се разделя на пътя. Четирима момци влизат в дядови Славови и се доближават при седянката.
Първи момък — Искам на ергенския си рабош и седянка у дядови Славови да мина. В тази къща още не съм дохождал на седянка и тука да дода.
Шеста мома — Гледай само да не ти изгорят рабоша в тази махала, че на всеки кът май огън има накладен.
Любен — Било тука, било отвъд — ергенски рабош все трябва да се хвърли най-подир в огъня. Заповядайте!
Втори момък — Аз пък тази вечер съм дошъл Ценка да задирям. Казвам си го направо още от вратата.
Момите се разсмиват гласно. Почват се тук-таме шушукания и закачки.
Втора мома — У-у, пък този: пуснали тарля под одър, той на миндеря…
Втори момък — Пазарлъка си правя аз от по-рано. Ако ви отърва. Ако не — да бяга кой накъдето ще. Аз зная, Ценка с мене държи. Мойте сладки и медени никой няма да й ги разправи.
Стамен (показва му да седне) — Е, хъде, превивай си там жонгалите, стига разправя!
Трети момък (клати се и като че не може да се намести добре) — Като не съм научен на седенки върху възглавница да седя…
Четвърта мома — Дайте му един пън, мари. Стига се е местил като на тръне.
Четвърти момък — Вий пък само да се присмивате и шушукате.
Първи момък — Ами-ами. Забили си главите в чорапа, млъкнали — мене на сън взе да ме прибива.
Втори момък — Ценка ни чорап, ни хурка й трябва. Тъй бива на седянка. (Към Цена.) Ела седни де! До мене туй място за тебе чака.
Цена (тръгва към чардака) — Чакай да ви донеса малко сливи по-напред.
Щом Цена се отделя от седянката, след нея тръгва Любен, който я задържа на стълбите.
Любен (шепнешком) — Да не си се полъгала, Ценке! Кое момиче ще отиде само до момък да седне. И знаеш ли го каква мазна Гана е. На колко момичета е завъртял ума. — Той…
Цена (иска да се качи по стълбата) — Бе, бате Любене, подире ми казвай. Тука пред момичетата…
Любен (мъчи се да я задържи) — Аз него го зная. Чакай да ти кажа. Когато бяхме във Влашко, за него викаха…
Цена (плахо припва по стълбата) — Е, няма. Остави ме. — Чакай да снема…
Четвърта мома (шеговито удря по ръката с вретеното седналия до нея първи момък, който се опитва да я закачи) — Там насреща Бона, бре. Какъв си ти таквъзи!