Първи момък — Пък нека е Бона.
Трета мома — Уж де! Не са се нагласили един срещу други да седнат.
Шеста мома — Мари за момци да ви бъде. Да ви ги харижем всичките!
Пета мома — Отвъденченките лесно си харизват гальовниците.
Седма мома — Плет ли ще плетем от тях!
Трети момък (към другарите си) — Тя каква стана, бе? Те тази вечер съвсем ни подбиха.
Първи момък — Ачи не бяхме влезли във вратата и взеха да ни показват огньовете, де да си горим ергенските рабоши.
Любен — Защо ний не останахме с тебе във Влашко. Там са по на цена мъжете.
Първи момък — Ами. — Седнах при Неда, дано от тази махала ни прегледат, ама и тук няма да ни огрей.
Шеста мома — Ба-ба. Що са дни за напред са.
Цена слиза и донася две тави сливи и орехи, които слага на гостите си.
Първи момък — Сега още на Ценка ми е надеждата. Какво ще ни даде. А-а, тя сушени сливи и орехи носела. Аз рекох, ще изнесе ябълки: да доде при мене, само една червена ябълка пред всички да ми даде.
Четвърта мома — Бре, какво си прави самичък устата. Червена ябълка на кого се дава.
Цена (неседнала още и тръгва към листниците, да завие) — И ябълки ли искате? Да ви донеса. Тъкмо сме изкопали трапа в градината, не сме ги още закрили с папрат.
Трети момък — Свата затуй е дошъл. Червена ябълка от тебе да земе!
Едвам Цена достига до листниците и по-скоро я настига Стамен.
Стамен (иска да задържи сестра си) — Къде ще вървиш! Те се разлигавиха пред тебе и ти им хвана вяра. Какъв е, знаеш ли? — Дето с кръчмаря отваря механата и с кръчмаря я затваря. Той ралото сред нивата оставя, да слезе в село за вино! Пропил е…
Цена (с досада го пресича и пръпва зад листниците към градината) — И-и, сега намерихте! Остави ме на мира, бари ти!
Всред смеховете и задевките влиза през пътните врати и се доближава до седянката Дамян, момък Стоилова пора, с бяло открито лице, облечен чисто и стегнато. Той се държи по-настрана от другите момци, със скрита гордост: приказките му и смехът му са премерени и с момите твърде не се задява.
Пета мома (щом забелязва Дамяна, че иде) — Много ще има да си точите зъбите вий за червена ябълка от Ценка, доде е този. Видите ли го — макар да е най-сугарен!
Дамян — Добър вечер.
Любен (на крака кани новия гостенин) — Заповядай, Дамяне. Дал бог добро. Мини да седнеш отгоре.
Дамян — Стой си, бай Любене. Да погледна най-напред седянката прав. (Приближава се до Стоила и сяда.) Аз тука до Стоила ще седна.
Любен — Какво се забави ти тъй? Най-подирен идеш.
Дамян — Ами ослушвах се от дома, да чуя песента на момите. Рекох, пък може и да не са дошли още.
Стоил — Сега ще подкършат те. Тук са най-гласовитите отвъденченки.
Осма мома — Нека подйемат най-напред момите от вашата махала. Ей Ценка — тя да ги поведе.
Цена се повръща, оставя няколко ябълки в тавите и сяда до Стамена. Закачките и смеховете от час на час все по-буйни стават.
Първи момък — По-голяма мома от Ценка няма ли, бе?
Втори момък — Всички все Ценка чакат; все нея зяпат в устата.
Шеста мома — Пък вий двама ще я лапнете!
Трета мома (сбутва другарките си) — Бона завижда!
Седма мома — Аз да съм на Дамяново място. Тъй да се въртят всички около изгората ми…
Дамян (заприказван на друга страна, като чува името си) — А-а, какво казвате?
Четвърта мома — Ти все закъснявай и се заплесвай настрана, че ще видиш…
Осма мома (като се сбутват с шеста и седма мома) — Сега ще ти кажат…
Дамян — Какво има?
Шеста мома заедно със седма мома вместо ответ запяват —
Четвърта мома — Слушаш ли, Дамяне? За тебе се пей!
Момите (всички в хор допяват) —
Първи момък — Дамяне, опичай си ума! Не са те за шега нашите. Аз нали ти казвам: моми да се любят и ергенлък да се прави, не е то лесен занаят на тези години.