Дамян — Да са пък живи и здрави приятели: те са взели занаят на ръка и за мене. Ще ме научат.
Шеста мома (към първия момък, полуглумливо, полуласкаво) — Защо не сте го научили момчето досега, бре? Какви сте вие таквизи?
Първи момък (излеком се надига и тръгва да заобиколи седянката, да отиде и да седне при шеста мома, като между това полуглумливо, полуласкаво се разправят и двамата) — Учим го и го караме все дано го вкараме в пътя, ама и ний като падаме малко неуки.
Шеста мома — Страх ви е да не ви вземе хляба.
Първи момък — Който не си държи хляба, ще му го вземат.
Шеста мома — Я се бягай оттука. Иди по-напред при него по тънко всичко да му разправиш.
Първи момък — Болярско чедо е. Не поема тъй лесно! (Като се присламчва до шестата мома, сяда до нея и незабелязано я отделя зад момите.). Пък с приказки не става то само отдалеч. Като не поседне тъй по-отблизо, да наведе глава… То, какво да го правиш…
Шестата мома и първият момък зашушукват помежду си. Речта поемат другите на седянката.
Четвърти момък — Аз да ви кажа. Припейте го с Ценка, да видите как ще се отвори.
Трети момък — Хайде припявка, хайде армосване — все едно.
Дамян — Много бързате вий, момчета. Не става то тъй.
Трета мома — Той пак захвана да се назлъндисва.
Дамян — Хубава работа. Не е за назлъндисване. Другиго припейте. Малко ли са моми и момци тука.
Трети момък — Исках да ти помогна, Дамяне… Мене пък припейте.
Четвърти момък — Мене, мене.
Седма мома — На всяка седянка все вас ли ще припяваме! Ей ви изгорите!…
Осма мома — Те да пеят. Вий им отпявайте.
Втори момък — Ценке, викни из едно гърло два гласа, да се припейме с тебе. Ти запей, аз ще ти отпея!
Цена — Аз сама. Други не искам да ми отпява.
Четвърта мома — Слушайте да чуйме Ценкината песен. Как сама тя ще се припее.
Цена запява и цялата седянка притихва, заслушана в песента й. След малко над планинските хълмове изгрява закъснялата пълна месечина.
Цена (отначало тихо и после все повече и повече, като да се отдава на песента си):
Втора мома (пресича я, смутена от песента й) — Мари, Ценке, поплака ли пееш? Със Змея се припява.
Цена (продължава увлечена):
Първа мома (всред затихналата седянка) — Пък как го изпя!…
Всички се спотаяват неловко, като че никой не знае отде да подхване реч. Братята на Цена са се навъсили и тримата. Само тя огледва цялата седянка с ясно лице и засмяна.
Цена (след малко мълчание) — Не ви ли харесва мойта песен?
Дамян (насилено усмихнат) — Защо да не ни хареса. Хареса ни. Само че… Какво ще кажеш ти, бай Любене?
Четвърти момък — Като си искала да се припяваш със Змея, да си калесала и него на седянката.
Пета мома — Толкози момци тука, ти чак Змея отиде да дириш.
Цена — Всички странят от него — аз го пък харесвам.
Момите всички се изсмиват гласно. Братята й още по-недоволно се въсят.
Стоил — Да си виждала ти Змея, че да го харесаш?
Цена — По приказка. Както са ми разправяли за него.
Дамян — Какво добро си чула?
Цена (дига рамена) — Ех, харесва ми — тъй.
Любен — Малка е тя нашата мома още, глупава. Не знае кое хе за приказка пред хората, кое не.
Цена — Защо ще крия. Чунким всички не говорят из село, че покрай дома като нощ обикалял Змея Горянин!
Първа мома — Мари не ставай такваз. Гледай я!
Стамен (ядосано) — Ще приказват те из село и той ще обикаля, ама като пипна едного!…
Цена (ядосано към Стамена) — Е, какво пък ти само трещиш. Проглуши ми ушите!
Втори момък — Я го изпъди. Да дода да седна до тебе, че аз да ти разправя за Змея! Нощя към втори петли, когато угаснат всички седенки, като обикалям самичък по друмищата, пресрещали сме се с него и биля един други цигара сме запаляли.