Цена (със силно раздразнено любопитство) — Тъй ли? Ами какво търси след втори петли по друмищата?
Втори момък — Търси да изправят по гърба му някоя кобилица, каквото и аз. Пуста младост, като не се търпи и на двама ни!
Цена — Той млад ли е? Казват, когато полетял на коня си през гората, дъбрави без вятър се закършали…
Четвърти момък — Как ще остарее! И дъбрави като хала ще кърши — срещу силата му никой няма да излезе. Цял ден само себе си гледа: да се нахрани, напои. Какво му е друго работата.
Трети момък — Казват, лете, когато зазреят нивите, ката ден на разсъмване ги обикалял, обирал най-едрите зърна. От тях си месил хляб и хлябът му бил бял като мляко. Пък по гроздобер, преди още да са влезли хората в лозята, той от лоза на лоза обирал най-едрите зърна; имал вино в кърпа да се носи.
Цена — Ами защо се е скрил в пещерата?
Втори момък — Защото му е крив света.
Цена — Какво прави там самичък по цял ден? Не му ли се стяга душата, като се е отделил от хората?
Втори момък — За какво му са хората. Припичал се и се излежавал там на слънце пред пещерата си и кроял само каква поразия ще направи.
Дамян — Змей — самичък той е цяла поразия, ами.
Цена — Чакайте. Който знае нещо, да разправи за него!
Трета мома — Божке, каква си, Ценке. Мене ме е страх само като му поменат името, ти си седнала да разпитваш за него.
Цена (изкривява глава) — То като се рече веднъж за някого… Зная аз… Змей бил. И него майка не е ли родила!…
Трети момък — Бе той като се облещи веднъж в темнотата, три дни ще бягаш, ами…
Цена — Ха, какво ще ми стори?
В това време зад плета на моравата светва огън. Момите вперят плахо очи нататък.
Първа мома (сепната) — Какво зашумоля, какво светна нататък?
Втора мома — Ха, приказваха. Да не би?
Стамен (скача и се хвърля към плета) — Аз ще му кажа… Да има само късмет!… (Вижда огъня и се извръща от плета, по-спокойно.) Онези наклали седянката си…
Втори момък (намерил сгода, докато се повърне Стамен, прехвърля се и сяда на мястото му до Цена) — Той да върви да гони Змея, пък аз тук ще се наместя до Ценка. Отблизо да я вардя. На мене тя има вяра. (Мъчи се да я отдели зад момите.) Какво те знаят другите, какво ще ти кажат. Аз и Змея…
Стамен (се повръща и вторият момък, недорекъл още реч, той го сблъсква сърдито да стане) — Хъде-хъде, не се въвирай, където не те викат! Върви си на мястото.
Втори момък (не иска да стане) — Аз забих кол вече, не се дигам…
Стамен (още по-сърдито) — Хайде, че не ми носи много от таквиз… Чуваш ли?
Цялата седянка удивена замлъква и ги загледва.
Втори момък — Ще се дигна, ама няма вече да седна. Казвам ти! Ще отида ай там на моравата при онез.
Стамен (крясва) — А-а, ще ми накривиш! Ще заплача за тебе!
Втори момък (става и си тръгва) — Останете си тогава със здраве.
Стамен — Много ти здраве!
Първи момък (става и повлича крака след другаря си да си върви) — Като е било тъй и аз ще си отида. Право казваха напред онези. Не ни е работа тука. Със здраве.
Стамен — Праждосвай се и ти. Не съм ви калесвал, ще ви гледам хатъра.
Любен (пресича го да го спре) — Ама, Стамене, и ти…
Стамен (още по-високо крясва) — Какво? Като са гости, роб ли ще им стана? Ще оставя сестра си да я дърпат пред мене. Щели да си отидат! Прав му е пътя на всекиго.
Момците отиват на моравата. Оттам се чуват смях и викове. Цялата седянка е млъкнала неловко. Къщните врати се отварят и облегнат върху тях, показва глава дядо Славе.
Дядо Славе (мрачен, още както е спал, и строго) — Ще осъмвате ли? Попяхте, посборувахте — че стига де! Нали сте моми!… Като дърти пияници тряба и крамола да дигнете, тогази да се разпилейте от механата. И ний сме хора най-подир! Няма зарад вас да си оставим съня и нощта. (Изглежда сурово всички, после се дръпва навътре и затваря вратите.)
Сякаш вряла вода попаря седянката, засрамени, момите са навели глави, всички мълчат.
Четвърти момък (става и изведнъж всички настават след него. Сред общото мълчание) — Хайде, момичета.