— Не мисля, че е чак толкова зле — побърза да ме увери посредникът. — Ако беше нещо важно, клиентът щеше да каже.
— Аха, стига да не е някой тъпанар — в последно време оптимизъм от мен така и не извира. — Той поне човек ли е?
— Не е доралисец, ако това имаш предвид.
— Слава на Сагот. В деня, когато ме наеме козлочовек, ще отида да се удавя в морето. Или ще се обеся. Или ще се пъхна в Храд Спайн.
— Никой няма да плаче за теб — обнадежди ме Гозмо. — И така. Фургонът не се охранява, ключалката е човешка изработка, стоката е вътре.
— Аха. Да се надяваме, че твоята каручка няма да е натъпкана до тавана с боклуци и веднага ще разбера какво трябва да взема.
Най-накрая успях да го „ухапя“. Гозмо не издържа и избухна:
— Ама че си мрънкало!
— Старая се, приятел. Старая се.
Отчитайки, че за тази вечер си го получи предостатъчно, аз сложих празната чаша на масата и без да се сбогувам, излязох от кръчмата.
В крайна сметка старецът за едно нещо беше прав. Поръчката не изглеждаше трудна. Не можеше да се сравни с посещението в къщата на барон Лантен и кражбата на парите, които началникът на градската стража беше определил за главата на моя милост.
Но сега ме смущаваха липсата на ясна информация за стоката, простотата на задачата и лекотата, с която кръчмарят се съгласи на завишения ми хонорар. Това означаваше само едно — че работата струва много повече и че аз съм се продал прекалено евтино.
Защо се съгласих? Ами-и-и, добрите хора казват за мен, че съм алчен като предпланинско племе и любопитен като заграбски гоблин. Освен това получавах възможност за пореден път да прецакам Маркун. Нямаше друг, когото да не понасям така, както тази дебела гадина, незнайно как успял да застане начело на гилдията на крадците. За да лиша врага си от злато, бях готов да работя дори безплатно. Но, за мое щастие, Гозмо това не го знаеше.
Разбира се, редно беше да постъпя по-умно и да поговоря за Поръчката с моя стар учител — Фор, но баналният мързел и липсата на време убиха тази идея още в зародиш. Така че след като се оплаках от несправедливия живот на собственото си отражение, аз започнах да се подготвям за начинанието.
Стандартен комплект на всеки уважаващ себе си крадец плюс побиращ се в една ръка арбалет, изработка на джуджетата, тежък нож на бедрото, платнена чанта на гърба и огромно количество самонадеяност. Това е всичко, необходимо, за да се излезе победител от всяка изненада. Е, или от почти всяка. За такива неща като дългогодишна практика, майсторство, ловкост, хитрост, предпазливост и интелигентност аз учтиво ще запазя мълчание. Скромен, като девица преди сватба.
Изсумтях. Нещо прекалено много разсъждавам. Дали не е от нерви? Май все пак трябва да натикам алчността си някъде по-далеч и да отскоча до улица Искра. Именно в тази част на Авендум бяха разположени магическите магазини, предлагащи всевъзможни магически стоки. Включително и такива, които при наличие на малко мозък и умения може да се окажат полезни за човек с професия като моята. Но пък да давам един куп пари на онова алчно джудже Хонхел… Загубата ще е по-голяма от печалбата. Така че реших този път да действам без магическа помощ.
Два часа след настъпването на нощта вече се намирах недалеч от южната стена на Вътрешния град. Огромният площад пред мен беше долепен до района на богатите и се използваше за пазар и място за изпълнение на наказанията на всякаква измет. Също така два пъти годишно, през пролетта и есента, на Площада на черешите изнасяха представления пътуващи циркови и театрални трупи. Сега беше средата на април, а това означаваше, че след два дни тук ще започне истинско шоу. Клоуни, жонгльори, хвърлячи на ножове, заклинатели на духове, недоучени магове, показващи фокуси (по мое скромно мнение от тези последните трябва да стоиш колкото се може по-далеч), дресьори на екзотични животни, кукловоди и прочее пъстра публика ще потопят града в седмица на гуляи и веселби.
Първата пристигнала във Валиостр циркова трупа съвсем собственически се беше разположила върху все още свободното пространство, превземайки почти половината отпусната площ. Двадесетина фургона, една огромна шатра плюс множество малки, коневръз, клетки със зверове. Цял малък град в сърцето на огромната столица. И точно там се криеше моята цел.