„Маддракс! Знам, че си там! Моля те, помогни ми…!“
— Смърт на вещицата! Смърт на вещицата!
„Какво става с теб? И ти ли си станал като другите? Вече не знаеш ли коя съм…?“
— Вещицата трябва да умре!
Пламъците и пушекът се издигаха все повече, почти обгърнаха младата жена. Всеки миг бялата й като алабастър кожа щеше да почернее, огънят щеше да погълне плътта й…
— Смърт! Смърт! Смърт! — ревеше Мат. От устните му капеха лиги.
„По дяволите, Маддракс! ПОМОГНИ МИ! ИМАМ НУЖДА ОТ ТЕБ!“
Този нов вик за помощ беше толкова силен, така категоричен, панически и изпълнен с отчаяние, че проникна като снаряд през упойващия вал, който беше обгърнал съзнанието на Мат.
— Какво…?
Мат се стресна, имаше чувството, че се събужда от лош кошмар. Последното нещо, за което конкретно си спомняше, беше мъртвото влечуго, което лежеше пред него, обляно от проблясваща зеленикава кръв…
Огледа се объркано. Намираше се в стария олимпийски стадион, в храма на Вудан, всред буйстващи хора, които ревяха нещо с фанатичен блясък в очите.
— Смърт на вещицата! Смърт на вещицата!
Погледът на Мат попадна върху арената на стадиона — и той усети как го полазват студени тръпки.
Аруула!
Беше завързана за кладата, щеше да бъде изгорена! Пламъците вече я обхващаха, горещината им беше на път да я лиши от съзнание…
„Маддракс… моля…“
Отново чу в главата си нейния глас, сега вече неясен и слаб — и той пристъпи към действие.
Матю Дракс скочи, заслиза с огромни крачки през редиците седалки, направо към арената. Вярващите, които крещяха изпълнени с омраза тиради и които гневно стискаха юмруци, в своя бяс не му обръщаха внимание. А виковете и проклятията на онези, чиито рамене използваше, за да стигне долу, се губеха всред общия шум.
Вече се добра до оградата на арената, прехвърли се през нея. Приземи се меко върху тъмната пепел, откъдето му се хилеше един блед череп.
Мат изтръпна. Игралното поле от неговото време беше превърнато в нива на смъртта…
Аруула не можеше да попречи на сълзите си да потекат. Но упорито мълчеше, стискаше устни. Не биваше да пропуснат нито един жалостен звук.
Пламъците вече я бяха обградили, от всички страни се извиваха към нея огнени езици. Кожата й почерня от сажди, лютивият пушек спираше дъха й. Жената воин водеше последната си битка, искаше да остане храбра до сетния си миг.
Тогава изведнъж го видя.
Маддракс.
Появи се неочаквано, подобно на елнак от войнството на Вудан, за да й помогне.
— Маддракс! — извика високо Аруула.
Маатин, който стоеше пред кладата и изпълнен със задоволство гледаше втренчено пламъците, се обърна. Съгледа спътника на Аруула и избълва страшно проклятие.
— Хей, вие! — извика на хората си. — Дръжте го! Хванете го…!
Мат се носеше устремно към горящата клада. В гърдите му сърцето му биеше до пръсване. Дано не е закъснял…
Монасите, които се бяха събрали около мястото на жертвоприношението, се стъписаха. Мат позна Маатин, който го беше излъгал и преднамерено примамил в капан, и се закле, че ще го накара да си плати.
Останалите монаси, които бяха заобиколили огъня с диво ръмжене бързо се насочиха към Мат. В ръцете им изведнъж се оказаха лъскави ками — очевидно законът за оръжията не се отнасяше за тях самите…
— По дяволите! — изруга Мат. Тогава първият монах стигна до него.
Мат беше обучаван на близък бой — това му спаси живота. Наведе се, избягна атаката на съществото от ордена и го преметна през себе си.
Другите двама забулени го нападнаха едновременно. Мат светкавично избягна ръката с ножа на единия и я сграбчи, докато десният му крак се изстреля нагоре, описа тесен кръг и с всичка сила се стовари върху долната челюст на другия нападател.
Бликна зелена кръв. Монахът се строполи с приглушен вик и подобно на фалшивата Аруула се превърна в едно от онези отвратителни влечуги. С потрепване остана да лежи на земята.
Другият монах нададе яростен рев, измъкна се от хватката на Мат, за да го нападне отново. Мат беше предвидил това. Острата кама на нападателя пропусна целта си и юмрукът на бившия пилот излетя, краката на монаха се подкосиха.
Мъжът се преви и докато падаше, Мат му отне камата. Друг нападател идваше към него, размахваше лъскавото си оръжие.
Мат хвана камата в лявата си ръка и имитира атака, с намерение в последния миг да прехвърли оръжието си в другата. Противникът му остана незащитен — и камата на Мат се заби с унищожителна сила в гърлото му.