През последния час тя е приготвяла помпандери от розови листа, трагакантна смола и камфор, които той да окачи на врата на инвестициите си, ако някога заразата има неблагоразумието да наднича през входната врата на новата му къща в Смитфийлд.
Отново си спомня за посещението си на улица "Гилтспър" и как е останала с ясното впечатление, че Голт се интересува от това, което Никълъс би могъл да ѝ каже за мисията си за Робърт Сесил, както и от нейната медицина. Сега тя е по-убедена от всякога, че Никълъс не ѝ е разказал цялата история. В резултат на това Бианка се страхува за него повече от всякога. И макар да не иска да го признае, тя знае, че това е истинската причина пестникът да заживее свой собствен живот.
Има и още нещо, което я тревожи. Това е лъжата, която Голт ѝ е казал, че не знае името на Соломон Мандел.
Дали той е замесен по някакъв начин в смъртта на евреина? пита се тя, докато листата, които чука, освобождават опияняващите си аромати. Защо иначе би я излъгал?
Тя се чуди как да докаже, че Голт е познавал Мандел или поне се е срещал с него, както подозира. Може би Варварската компания разполага със запис на събитията около посещението на мавърския пратеник в Лондон - посещението, което е било приветствано от водещите й търговци. Тя поклаща глава, като си представя как биха я посрещнали, ако се появи в гилдията и поиска да го види. Освен това Голт със сигурност щеше да чуе за това.
Тя вече се примирява с поражението, когато погледът ѝ се спира на малък глинен съд, който седи сам на перваза на прозореца до уличната врата, меко осветен от късното следобедно слънце. В него има мехлем за уморените очи на пастор Муди. Тя очаква той да се обади днес и да я вземе, ако успее да намери време, за да се откъсне от нарастващия брой погребения, които трябва да извърши.
Разбира се. Пастор Муди!
Упреквайки се, че не е направила тази връзка, когато е приготвяла мехлема, тя едва не изпуска пестила отново. Челюстта ѝ се сковава от задоволство. Пастор Муди е свещеникът в църквата "Свети Спасител", където се съхраняват архивите на енорията, същите архиви, които включват списъка със субсидиите, благодарение на който Никълъс научава, че Соломон Мандел е бил човек на турците.
А Саутуърк е мястото, където свитата на пратеника на султана на Мароко влиза в Лондон след кацането си в Девън през 1589 г.
Усмихвайки се като луда, Бианка победоносно размахва пестик във въздуха, сякаш току-що е пребила нападателя докрай. Защото й е хрумнало, че ако е научила само едно нещо за англичани като Рейнард Голт, откакто е пристигнала от Падуа, то е следното: когато става въпрос за важни граждански дела, те по-скоро биха се разходили голи из Кралската борса, отколкото имената им да останат извън протокола.
Тя пристига в църквата "Свети Спасител" и открива, че пастор Муди се подготвя за вечерната песен. Той е развълнуван. Току-що се е върнал от погребението на цялото семейство Молестроп: съпруг, съпруга, баба и дядо и неомъжена шестнадесетгодишна дъщеря, на които е било позволено да напуснат чумната къща зад езерата с щуки едва когато са били мъртви достатъчно дълго, за да задоволят изискванията на енорийските събирачи.
Не знам защо Бог така наказва невинните - казва сурово Муди, избърсвайки челото си, така че шапката му да се отдръпне над слепоочието. "Ние се молим. Отказваме се от греховността, доколкото можем. И после се молим още малко. Това няма значение. Не мога да си представя какъв е Неговият план за нас.
Донесох лекарството за очите ви, пастор Муди - казва Бианка и му подава гърнето.
Вие сте добра жена, госпожице Мертон - казва той с непоклатимата усмивка на свещеник. "Каквото и да казват някои в тази енория за вас. Той я потупва по ръката. "Искам да знаете, че никога не съм вярвал на по-дивите спекулации.
"Радвам се да го чуя.
'Има ли новини кога д-р Шелби може да се върне? Не съм си представял, че ще ни изостави в такъв момент като този.
"Не вярвам да ни е изоставил, пастор Муди. Ако знаеше, че заразата ще се увеличи, щеше да остане. Тя си мисли, че като защита това не е съвсем непробиваемо. 'Освен това малко неща може да направи един лекар, които ние вече не правим сами. Николас го каза, преди да замине.
'Тогава това просто ни напомня, че всички ние, грешниците, сме зависими от постоянната Божия благодат'.
Тя кимва мъдро, дори само за да го накара да се почувства по-добре. "Искам да ви задам един въпрос, пастор Муди. Ще ми отделите ли малко време?
И какъв е този въпрос, госпожо Мертън? - отговаря той, докато тя го следва в прохладата на църквата.