Тя неохотно затваря магазина. Приготвя си общо укрепително питие от живовляк и дюля, след което се прибира в спалнята си горе. Затваря щорите, съблича роклята си, къпе се с мокра кърпа, напоена с дестилация от подбел, за да облекчи болките, и когато е суха, се свлича в леглото.
Докато лежи там и се превива от дискомфорта в ставите си при всяко движение, Бианка се чуди къде е Николас сега. При целия ужас на историята на Фарзад тя не може да си представи, че той е в опасност от Конъл, не и ако носи поръчката на Робърт Сесил. Не, очарователният Крадльо може да почака до утре. Няколко часа здрав сън и тя със сигурност ще се почувства по-добре.
Но сънят не идва. Болката в ставите й се засилва. Стомахът ѝ започва да се обръща. И дори да можеше да пренебрегне тези неудобства, мозъкът ѝ се тресе от мисли как да се доближи до Голт и до Робърт Сесил. Камбаната на църквата "Свети Спасител" отмерва часа три пъти, преди най-накрая да я обземе неспокоен сън. Но в мига преди това отговорът й идва като внезапен проблясък на яснота.
Името му е Едмънд Хортоп. Той е на шестнадесет години, син на овчар от Уилд в Кент. Никога досега не е бил в морето.
Всичко това Никълъс научава от моряците, които пренасят счупеното му тяло от демискулверина до малкото убежище зад стълбата на Стърнкасъл.
Никълъс им е крещял да не го местят, но воят на вятъра е заглушил гласа му. Сега младият Хортоп го гледаше с уплашени очи, лицето му бе лъснало от морска вода и пот, а плътта му бе тревожно сива.
Никълъс се опитва да прецени степента на нараняванията му. Няма следи от кръв, само една сурова вдлъбнатина на дясната му челюст, която Никълъс приписва на сблъсъка му с железния трион на оръдието. Но от опита си като хирург в армията на Оранския род в Ниските земи той знае, че липсата на кръв не е гаранция, че пациентът му не е смъртоносно ранен.
Николас разговаря с момчето, докато то разкопчава габардините си, напоени от морето. За пръв път, откакто се е качил на "Праведник", той се чувства авторитетен - вече не е неквалифицирана пречка, която трябва да бъде отблъсната с вик "Махай се, яреле!".
"Къде е болката, Едмънд? Можеш ли да ми кажеш?
Тя беше навсякъде, господине - казва момчето с пресипнал глас.
"Беше?
"Сега е по-добре. Отшумява. Той хваща Николас за китката. Пръстите му са като ледени ленти. "Това означава ли, че и аз умирам? Не бих искал да умра насред океана, Учителю.
"Ти не умираш, Едмънд. Просто си получил тежък удар. Лежи спокойно.
В Холандия той често е успокоявал по този начин щурмовак или пистолет, стрелец или мачлерист, знаейки добре, че ги лъже. Но понякога утехата е единственото лекарство, което лекарят може да даде.
Но поставянето на счупени кости, почистването и зашиването на разкъсана плът - това е практическото лекарство, в което може да бъде сигурен. Всичко, което трябва да направи, е да поправи. И ако не може да поправи, то ще е защото раната не може да се излекува, а не защото му е трудно да рецитира страници от Гален и Хипократ на безупречен латински.
Изпраща един от другите чираци долу да донесе лекарския сандък, Николас разтваря габардина на момчето и внимателно го опипва за счупени ребра. Гръдният кош изглежда здрав, макар че дишането е повърхностно и учестено. Хортоп остава безмълвен през цялото време на изследването, загледан в люлеещото се небе.
Крайниците също изглеждат непокътнати. Може би не си направил нищо друго, освен да се натъртиш, Едмонд - казва окуражително той, макар че предупредителен глас в главата му казва, че момчето ще има късмет, че се е отървало толкова леко. Тъкмо се кани да помоли Хортоп да раздвижи крайниците си, когато друга вълна се стоварва върху Праведния. Тя се претъркулва отвратително. Застанал над поваленото тяло на Хортоп, едно от момчетата чираци се препъва напред и ботушът му тупва силно върху десния глезен на Хортоп.
Хортоп не извиква. Той дори не отмества крака си от пътя.
Едмънд, ще се опиташ ли да раздвижиш крака си заради мен? Николас казва, когато Праведният се успокоява.
Но Хортоп остава неподвижен.
"Не мога, господарю. Те отказват на волята ми. Гласът му едва се чува. Никълъс вижда усилието, което му е необходимо, за да накара думите да излязат от устата му. Той забива петата на дланта си в плътта на дясното бедро на Хортоп, на половината път между коляното и слабините.
"Усещаш ли това?
Момчето отговаря: "Не.
Никълъс се изправя и се обръща към Конъл, като говори тихо, за да не го чуе Хортоп над шума на вятъра. "Мисля, че момчето е засегнато от парализа на крайниците. Възможно е да има увреждане на гръбначния мозък".