Докато върви към улица "Гилтспър", Бианка си представя как би прекарала тази предстояща Цветница, ако Никълъс беше тук. Може би ще го убеди да изтанцува с нея един-два танца в градината "Пайк" на Банксайд, въпреки че той неведнъж е казвал, че танците заемат същото място в съзнанието му като ваденето на зъби. Но тя щеше да намери начин, мисли си тя.
Представя си го сега: как тялото му започва да се отпуска и как неохотната усмивка на удоволствие си пробива път на лицето му. Чувства как ръцете му стискат кръста ѝ малко по-плътно, как тялото му се притиска малко по-близо, отколкото е строго необходимо за хората с пуритански чувства.
И тогава тя си представя как Робърт Сесил се втурва и изисква присъствието на Никълъс другаде.
Тя се чуди къде е Никълъс сега: най-вероятно в някоя обляна от слънцето касба - изпънат на копринени възглавници, слушащ екзотични приказки за Арабия, нашепвани му от някоя красавица с кохлеви очи, докато евнух в копринен кафтан дърпа струните на лира и издава онази странна нестройна музика, която понякога чуваше на Руга дей Спезири във Венеция, където османските търговци имаха своите магазини.
Едно момче чирак нарушава размислите ѝ, като се промъква грубо покрай нея. Бианка се нахвърля върху него с италиански ругатни. Изненадан, той поглежда през рамо и извиква: "Еби се обратно в Испания, папистко копеле!".
Тя иска от него да падне по лице в най-близката купчина конска тор. Но по някаква необяснима причина днес нейната способност да хвърля талисмани изглежда не работи.
Къщата на Рейнард Голт е самотна на открито до комплекса от пекарни, които осигуряват бисквити за кралския флот. Тя е новопостроена. Дъбовите греди са бледи, както в момента, в който са излезли от дъскорезницата, набраздени и набраздени, а мазилката е безупречна.
В просторната зала една прислужница взема роклята на Бианка и я кани да чака. Оглеждайки се наоколо, тя забелязва, че плочите са толкова чисти, че може да са добити вчера. Тя усеща миризмата на ленено семе по новата облицовка и прясна боя по ремъците под измазания таван. Къщата е като подарък, който той си е купил от прищявка.
Над широкото огнище виси портрет: по-младият Го гледа на света с непоклатима увереност - дори с малко алчност - облечен в нагръдник и пояс, а лявата му ръка се подпира на дръжката на меч с бижута. Зад гърба му се простират зелени площи към мъгливи планини.
Това е дело на майстор Хилиард - казва истинският Голт зад рамото ѝ. "Струваше ми откуп за херцог. Накарах го да промени фона, за да ми напомня за Ирландия.
Вие сте се сражавали там? Бианка пита безпричинно, като се опитва да не показва колко много я е стреснал.
"Господи, не! Не съм воин - казва той с пресилено смирение. "Аз съм скромен търговец. Роден съм там. В Лейнстър.
Но мечът...
'Знаеш какви са тези придворни художници. Ласкаят се, за да си гарантират, че ще им платят.
Но ти не си възразил срещу преструвката, нали? - помисли си тя. Може би удобното премълчаване е в кръвта ти. Може би затова се престорихте, че не сте чували за Соломон Мандел. Не бях разбрала, че сте ирландец - казва тя приятно.
Семейството ми има малко земя в Дъндолк. В по-голямата си част - овце. Изнасяме по-голямата част от преждата си за Англия. Останалото продаваме на маврите. Оттук и позицията ми във Варварската компания".
Бианка се отдръпва от картината. Всичко това е много хубаво, господин Го, но наистина не вярвам, че сте ме извикали тук, за да обсъждаме овцете. Какво искате от мен?
Той я преценява като абат, който се опитва да реши дали са му продали фалшива свещена реликва. После, очевидно доволен, казва: "Госпожо, елате с мен".
Голт я повежда към спретната стая, която е гола, с изключение на нова тапицерия и шест френски стола от плодово дърво с бродирана тапицерия, които изглеждат така, сякаш току-що са били доставени. През един оловен прозорец тя вижда дворна градина и новозасаден зюмбюл, който прегръща тръстиките си като грижливо подредени колони в книга. В центъра на градината има квадрат с чакъл. Две момчета на възрастта на Фарзад, облечени в униформени сиви анцузи, тренират с мечове. Други трима седят наоколо, гледат ги и викат насърчително, като гласовете им са почти неми отвъд стъклото.
Вашите синове? Пита Бианка, макар да знае, че не могат да бъдат, като се има предвид сходството във възрастта им.
"Мерси, не. Нашият Господ все още не ме е дарил с такива благословии. Те са добри момчета от земите ми в Ирландия.