"Учиш слугите си да убиват с меч? Не знаех, че Ирландия е толкова беззаконно място.
Той се смее на неразбирането ѝ. "Така е, госпожо. Много беззаконна. Но тези момчета не се учат как да убиват, а как да живеят".
Превръщате ги в галантни английски джентълмени? - намеква тя с нотка на сарказъм. Опитът ѝ показва, че английските галанти са не по-малко склонни да се бият с меч от тези, които са ѝ гостували в Падуа. В "Джакдаун" тя е карала Нед и Никълъс да изгонят немалко от тях.
След време, да - признава той. "Аз ги обучавах във Варварската компания. Взимам най-умните от имението си в Лейнстър, Ирландия, и им предлагам по-добър живот от това да си пречупят гърба на земята.
"Колко щедро от ваша страна, сър Рейнард. Сигурен съм, че те са ви много благодарни.
Тези момчета са почти готови да започнат следващата глава в обучението си - казва той.
"И какво ще бъде това - юмручни боеве и повръщане по вратите на кръчмите? Оскърбяване на млади девойки? Сваляне на шапки на чужденци?
Изглежда наранен. "Правите им лоша услуга, госпожо. Когато капитан Конъл се върне, тези момчета ще се качат на борда на неговите аргоси, за да се учат на навигация и мореплаване. Той гледа с гордост момчетата в двора, сякаш се възхищава на множество прекрасни цветя, които е наблюдавал как растат от семена. "Тези млади момчета са следващото поколение английски търговски предприемачи. Бихте ли ги накарали да отидат в един опасен свят, без да имат средства да се защитят?
Предполагам, че не - казва тя, като си спомня за твърдите, изгорели от слънцето мъже, които е виждала да се готвят да отплават от арсенала на Венеция на своите откривателски и грабителски пътешествия.
"Холандците вече са в Индиите. Испанците и португалците имат Испаньола и Америка. Търговията със света срещу такава конкуренция ще изисква решителни и смели мъже.
И не искаш да умрат от чума, преди да са започнали - казва тя.
На лицето му се появява оловна сериозност. "Положих много време и усилия за тези момчета. Те не са първите. Ще дойдат още много. Те са бъдещето на това царство. Ще бъда небрежен, ако не направя всичко по силите си, за да защитя тяхното благополучие.
По-скоро това е твоя инвестиция, помисли си Бианка. Мога ли да бъда откровена с теб? - попита тя.
"Не бих очаквала нищо друго.
Като има предвид картината, тя подозира, че той не е от хората, които приемат подигравките със самоирония, усмивка и свиване на рамене. Затова подбира думите си внимателно.
"Трябва да разберете, сър Рейнард, че Банксайд е място, където ще чуете десет слуха на една истина. На сцената на театър "Роуз" се чуват по-малко измислици, отколкото по улиците. Историите за моето бягство от чумата са точно това - измислица. Аз не съм имал чума. Да, мога да ви направя всякакъв брой предпазни средства, но нито едно не е сигурно. Най-добре е да поддържате къщата си чиста, без плъхове, и да се молите. Или може да изпратите момчетата на село.
Това не е възможно - казва той и я изучава, сякаш се опитва да прецени какво контрапредложение да направи.
Не съм го имала - настоява тя. "Беше треска. Нищо повече. Мисля, че трябва да съм работила твърде много.
Можете да отричате, колкото си искате, госпожо - казва той с убедеността на човек, който не може да се насили да отрече собствените си уверености. "Но пред вратата на магазина ви има опашки. Енорийските власти се вслушват в съветите ви. А заразата е по-овладяна в Саутуърк, отколкото тук. Ще помогнете ли? Ще го направя много полезно.
Ще ми трябват пари, мисли си тя, като се има предвид спадът в търговията в "Джакдау". Не може да навреди, ако осигурим още няколко дестилации и една-две торбички сяра, нали? И ако трябва да разбера защо този човек ме е излъгал за Соломон Мандел, какъв по-добър начин да започна от това да го направя зависим от мен.
Много добре, господин Голт. Ще направя каквото мога.
"Ще изпратя едно от моите момчета в Дайс Лейн. Утре ли е подходящо?
Бианка се смее. "Можете да си купите моите превантивни средства, господин Голт, но не можете да си купите мен. Ще трябва да изчакате реда си - поне една седмица. Може и повече; давам предимство на тези, които нямат средства да си купят място на опашката.
Изглежда, че той приема това като начален ход. "Хайде сега, моята монета не е ли добра валута в Банксайд?
"Стига да не е срязана, тя е толкова добра, колкото и всяка друга.
"Тогава три дни.
"Казах ви: ще трябва да изчакате реда си. Ще ви изпратя съобщение, когато приключа. И трябва да разбереш, че не мога да обещая, че ще излекувам някого от чумата.
Той вдига рамене, подарявайки ѝ онази усмивка, която тя си представя, че запазва за празнуването на изгодно споразумение. "Добре. Това не беше толкова досадно, нали?