Никълъс забелязва, че храненето е започнало без официални молитви. Ал-Седик просто изрича собствената си молитва, преди да се захване с храната с голи пръсти.
Докато се хранят, Николас научава откъде идва това огромно богатство: интереси в златни мини, кожарници, кораби за роби. А ал-Седик е скромен в благодарността си за късмета си. Аз съм прост човек с прости вкусове - уверява той Никълъс неведнъж. "Не мога да си представя защо Аллах, най-милостивият, най-състрадателният, ме е избрал за такива милости, освен че мога да допринеса много за ал-вакфа на моите събратя. Болницата "Бимаристан ал-Мансур" ще гарантира, че ще мога да продължа да Му благодаря дълго след като съм преминал в рая.
Никълъс не може да спре да се усмихва, като си помисли какво би направил старият Барондейл, президентът на колежа на лекарите, с неговата правота на пастор и строга пестеливост.
Разговорът се насочва към физиката, като дьо Лисле превежда по-загадъчните въпроси, които иначе отличният английски на ал-Седик не може да обхване. Николас открива, че маврите практикуват медицина по същия начин като европейците, използвайки същите текстове на Гален и Хипократ от древността. Научава, че чумата е същото бедствие както в Лондон, макар че Лондон за щастие е пощаден от злокачествените болести, причинени от яденето на твърде много мушмули и кайсии, които ал-Седик нарича плодови трески.
Утре, д-р Шелби, трябва да посетите нашия Бимаристан - казва ал-Седик, сякаш е оставил най-доброто ястие за накрая. "Мисля, че може да ви се стори малко по-различно от вашите болници в Англия. Предстои да бъде извършена процедура, която може да ви заинтересува. Може би сте били свидетели на... на... - Той се мъчи да намери правилния английски език. Помогнете ми, моля, професоре - операция на касабат ал-ри'а - тръбата на белия дроб?
Тръбата на белия дроб - казва дьо Лисле с превъзходен глас. "Процедурата, която трябва да се извърши, е ларинготомия.
Очите на Николас се разширяват от изненада. Доколкото му е известно, тази процедура е извършвана успешно само веднъж в Европа, и то преди почти петдесет години. Ал-Седик можеше също толкова добре да го покани да гледа обесване или изгаряне - защото шансовете на субекта да оцелее едва ли биха могли да бъдат по-лоши.
29
Това не е нищо друго освен смъртна присъда - казва Бианка на Джени Солвър, като едва успява да удържи сълзите на съжаление да не се натрупат в очите ѝ. "Можеше и да завлекат бедните души в Тибърн и да ги обесят. Така ще е по-бързо и по-милостиво.
Чух го от прислужницата на олдърмен Гудрик - отговаря другата жена с обичайната радост на заклет клюкар, - така че сигурно е вярно.
Бианка поклаща глава с недоверие. "Дървена къща, издигната в градината Пийк, за да затваря всички, които са болни? Това е направо безсърдечно. Те трябва да се лекуват в собствените си домове. Ако трябва да умрат, нека да е в лоното на семействата им.
По-добре, отколкото да се скитат по улиците и да разнасят зарази - казва Джени Солвър, като разрошва косата си.
Но Бианка не иска да го допусне. Трагедия е, че всички манастири са разрушени - казва тя. "Можеха да потърсят убежище там. Когато във Венето имаше чума, светите домове бяха място за убежище.
Джени Солвър поема гърнето с лекарство, което Бианка ѝ е приготвила - отвара от капка брадавица, за да се раздвижи урината ѝ - и възразява. "Тогава ще имаме две язви, госпожо Мертън: мор и папизъм".
Разгневена, Бианка я наблюдава как си тръгва. Трябваше да сложа черен пипер, казва си тя - това щеше да спре клюките ви за известно време.