След като остава сама, мислите ѝ се насочват към Рейнард Голт. Все още не е приготвила превантивните средства, които му е обещала. Чуди се дали той наистина се нуждае от тях, или това е било - както подозира - просто начин да я привлече по-близо до себе си, за да може да открие онова, което смята, че тя знае за пътуването на Николас до Барбара.
Тя стига до заключението - ако някога е имало съмнение - че не се интересува от Рейнар Го. За такива като него няма да се издигат смрадливи, временни общински болници. Такива като него имат удобни домове в провинцията, където да избягат. Хора като Голт могат да се дистанцират от заразата. Те могат да си осигурят известна сигурност. Тук, в Банксайд, хората не разполагат с този лукс.
За миг тя обмисля да го остави да се задушава, като се заеме с молбата му едва когато изчерпи всички причини за отлагане. Но после старият, познат червей на любопитството започва да се гърчи. В сърцето си тя знае, че Голт иска от нея повече от лекарства.
Сега, когато си спомня размяната им в прекрасната му нова къща, тя усеща настойчивия натиск на пръстите му, които стискат ръката ѝ по начин, който е в пълно противоречие с маската на галант, която носи. Внезапната му реакция дори сега я кара да потръпне. Не за първи път тя се чуди какво е довело до такова внезапно разтваряне на завесата, което ѝ позволява да види един по-тъмен свят отвъд. Желанието му да разбере защо Робърт Сесил е изпратил Николас в Мароко изгаря в очите му като треска. За миг тя се уплаши, че той ще се опита да избие от нея тайната, която не притежаваше.
Което означава, че Никълъс я е излъгал; в поръчението, което е поел за Робърт Сесил, има нещо повече от обикновеното желание за знание. Никълъс - изсъсква тя към празния си, мълчалив магазин, - в какво си се забъркал? Още ли не си научил урока, че нищо добро не може да излезе от сделки с Краб?
Но когато започва да събира съставките за приготвяне на предпазните средства на Голт, да вади с лъжица от глинени съдове сладко ухаещи прахове, да бере стръкове билки, да налива масла от малки калаени съдове в каменна бъркалка, в сърцето ѝ започва да се надига страхът, че този път Николас се е поставил в твърде далечна опасност, за да може тя да му се притече на помощ.
Тя отново се замисля дали да не отиде при Робърт Сесил в Уиндзор и да се изправи срещу него. Но знае, че няма да я допуснат близо до него, със сигурност не и сега, когато заразата е дошла в Саутуърк. Биха затворили градската порта пред лицето ѝ.
Не, мисли си тя, единственият начин да разбере в какво се е забъркал Никълъс е да се обърне с неохота към единствения човек, който изглежда иска да знае толкова силно, колкото и тя.
Арнулт дьо Лисле пристига на следващата сутрин след молитвата Ал-Фаджр, за да заведе Николас в Бимаристан Ал-Мансур. Французинът е облечен по мавританска мода, в кремава ленена джелаба. Със загорялото му лице е твърде лесно да го вземем за местен жител на Варвара, освен когато заговори. Френският му акцент е културен, а английският му е плавен.
Професор дьо Лисле е читател по арабски език в Колеж дьо Франс, назначен от самия крал Анри - Никола чува как му казва ал-Седик. Той се чуди какви други таланти може да крие дьо Лисле: например подривна дейност срещу съюза между мароканския султан и английската кралица.
Разходката до Бимаристан ги отвежда през широк обществен площад, претъпкан с хора. Слънцето огрява търговците, които продават масла, мед, магданоз и риган; групи борци; жонгльори и змиеукротители; млади момчета с тържествени лица и звънчета на китките, които изпълняват енергични танци под аплодисментите на тълпата. Има мъже, седящи на столчета, които въртят вретена на пешкири, гадатели, акробати, професионални разказвачи на истории, дори изложба на отрязани глави, смърдящи и тъмни като сливи на стълбовете си, които напомнят на Николас за главите на предателите, украсяващи върха на портала на Лондонския мост. Ако не беше горещината, това можеше да бъде Банксайд на всеки майски ден.
Но когато влиза в Бимаристан ал-Мансур, Николас се чуди дали французинът не го е завел по погрешка в един от дворците на султана.
На Никола му е необходимо известно време, за да осъзнае цялото великолепие на това, което вижда. Той се взира мълчаливо във високия свод на залата от блестящ бял мрамор; в стройните колони, чиито разперени корони изглеждат като изработени от каменна дантела; в сложните шарки от сини, червени и златни плочки под краката му, всяка от които не е по-голяма от камъче; в блестящата вода, течаща от фонтан във формата на шестолъчна звезда, положена настрани и разположена върху стъпаловиден подиум. Тя не прилича на никоя друга болница, която някога е виждал. Представя си, че пациентите сигурно се чувстват вече в рая.