Нима беше възможно? Подобен завършек. Отличникът на класа да стигне до ниво нула.
Някъде в централната част на Илинойс, на един-два часа западно от Чикаго, движението започна да се оживява и колата му съобщи, че по-нататък магистралата е блокирана. Никакви превозни средства не се допускаха в Чикаго от западна и от южна посока освен през охранявани карантинни постове.
— Какво става? — попита Карпинтър.
Но колата беше евтин боклук за отдаване под наем и беше програмирана само за елементарна информация. Най-доброто, което можа да направи, беше да му изкара на монитора една карта с опасана с черен код зона, обхващаща огромен отрязък от Мисури и Западен Илинойс, на юг чак до Ню Орлийнс, а от другата страна на Мисисипи от Луизиана до Кентъки, както и части от Охайо. Според колата най-близкото място за влизане в охраняваната зона за пътници, които искат да стигнат до Чикаго, беше Индианаполис, и машината предложи съответното отклонение.
— Както кажеш — отвърна Карпинтър.
Включи радиото и чу част от отговора. Съобщаваха за избухването в Ню Орлийнс на нещо, наречено „чикънгъния“, и за опасността да се разпространят също така и „гуанарито“ или „оропауч“. Съобщаваше се и за подобни случаи в района на Сейнт Луис. Никога не беше чувал нито за „чикънгъния“, нито за „гуанарито“, нито за „оропауч“, но това очевидно бяха имена на болести: явно върлуваше някаква епидемия и здравните власти се опитваха да спрат проникването й в Чикаго.
Когато на другата сутрин пристигна в Индианаполис, успя да научи останалата част, докато чакаше да го проверят на карантинния пост. Казаха му, че причинители на болестите с дългите имена били някакви тропически вируси. Били пренесени от Африка и Южна Америка и бързо се разпространили в новообразуваните джунгли на Луизиана, Флорида и Джорджия. Преносителите били кърлежи и разни други противни буболечки, които заразявали кръвта на огромен брой маймуни и гигантски гризачи, самите те преселници от съществувалите едно време джунгли в долините на Амазонка и Конго, обитаващи сега влажните джунгли на Юга.
Всеки, който живеел в районите около новите джунгли, трябвало постоянно да бъде ваксиниран, тъй като някой от тези вируси току заразявал някой злочест представител на човешката раса и слагал началото на поредната епидемия. Но тук нямаше никакви джунгли. Как типичните за джунглата „оропауч“ и „чикънгъния“ заплашваха сухите и сравнително по-хладни райони около Чикаго?
— Голям брой заразени маймуни се качили на натоварен с плодове шлеп от Мисисипи, пътуващ от Ню Орлийнс — информираха го на карантинния пункт. — Някои от тях слезли в Мемфис и започнали да хапят хората. Останалите стигнали чак до Кайро. В момента Мемфис и Кайро са изолирани. Не знаем точно коя буболечка е преносител, но всички са опасни. След ухапването се подуваш, докато се превърнеш в чувал с почерняла кръв, който накрая се пука и отвътре излиза слузта.
— Господи! — промълви Карпинтър.
— Изглежда, успяхме да спрем вируса преди Сейнт Луис. Ако това чудо проникне в Чикаго, ще бъде невероятен пожар. Четири милиона на едно място! А от тази болест можеш да се заразиш и от поглед! Да не дава господ! Да погледнем дискетата с маршрута, ако обичате.
Карпинтър превъртя записа на пътуването за проверка.
— Не сте ли се отклонявали източно от Мисури, което да не е отчетено на дискетата? Например до Тенеси или Кентъки?
— Пътувам от север — обясни Карпинтър. — Можете да проверите датата на отпътуването ми от Калифорния. Не съм имал време за никакви отклонения, освен да пресека планините и да прекося Небраска и Айова.
— Служебно ли пътувате?
— Да, служебно.
Моментът беше деликатен. Все още пътуваше под цветовете на „Самурай“: служител ниво единайсет, който пътува служебно до Чикаго. Едно обаждане по телефона можеше да разкрие лъжата. Все пак той още се водеше в списъците на компанията. Това му помогна да мине през камерата за дезинфекция, а от там отново да се отправи по магистралата към Чикаго.
„В момента Мемфис и Кайро са изолирани.“
Затворени магистрали, закрити летища, никой не пристига, никой не заминава. Все едно че тези два града бяха изтрити от лицето на Земята. Някакви маймуни, въплъщение на силите на хаоса, се измъкват от джунглите на Луизиана и твоят град изчезва от този свят, а ти очакваш вируса на „оропауч“ или каквото и да е там да се вмъкне във вените ти, да те издуе и да те превърне в мех, пълен с черна кръв. „Смили се, Господи.“
„Имай милост, Исусе.“
„Дево Мария, Божия Майко, моли се за нас сега и в часа на нашата смърт.“