Приближи се зад нея и пъхна ръце под мишниците й, докосвайки гърдите й.
— Толкова ми е мъчно за него — продължи да се взира навън тя. — Почти не го познавам, но се чувствам така, сякаш мой много близък приятел е изпаднал в голяма беда. Целият ти живот изведнъж да рухне в краката ти. Не можеш ли да направиш нещо?
— Боя се, не много.
— Някаква работа в твоя отдел?
— Отстранен е по обвинение. Нито един отдел на „Самурай“ не може да го назначи.
— А ако си смени името?
— Де да можеше. Не е възможно просто ей така да си смениш самоличността и да кандидатстваш за работа, Изабел. Трябва ти правдоподобна биография. Няма никакъв начин да скрие случилото се при проверката, която ще направят.
— Значи не може да си намери никаква работа?
— Нищо, което да отговаря на квалификацията му. Може би общ работник. Не знам. За всяка служба в сферата на ръчния труд ще трябва да се състезава с всички от долните прослойки. Те си имат вътрешни правила. Паднеш ли от високо, много трудно ще си намериш някъде местенце, след като толкова народ с чисти досиета е преди тебе. Високото ниво изобщо не ти гарантира някакво предимство.
— Значи е загазил окончателно. Напълно извън системата, безработен. Не мога да го повярвам.
— Ще се опитам да измисля нещо — каза Роудс.
— Да. Трябва да го направиш.
Но какво? Какво? Измъчваше се за стария приятел, но главата му беше абсолютно празна. Да те изхвърлят от мегакорпорацията, беше изключителна рядкост. А и последиците бяха невъзвратими.
Ситуацията му беше съвършено непривична. Досега винаги Роудс беше човекът с проблеми, който се е забъркал в поредната каша, а Карпинтър хладнокръвно и загрижено го напътстваше как да се справи с положението. Усещането, че Карпинтър е безпомощен и безсилен, беше непознато за Роудс. От двамата именно Карпинтър беше този, който се справяше, който безпроблемно следваше пътя си, без нито за миг да загуби ясна представа за крайната цел. Не така интелигентен или талантлив като Роудс, но ловък и целеустремен, той уверено сменяше служба след служба, град след град, жена след жена и винаги беше наясно каква ще е следващата му крачка и къде точно ще го отведе.
А сега?
Един гибелен миг, едно погрешно решение и Карпинтър беше изхвърлен, запокитен от превратностите на съдбата върху безнадеждния и пуст бряг на един безмилостен свят. Изведнъж всичко се беше обърнало с краката нагоре: Карпинтър беше изпадналият в беда и нуждаещият се от помощ, а той трябваше да намери разрешение на заплетената ситуация. С тази разлика, че не му хрумваше никакво решение.
Но беше длъжен да измисли нещо. Дължеше му го. И много повече. Трябваше да направи нещо за него. Именно той. Никой друг не беше в състояние да му помогне. Но в момента нищо не му идваше на ум.
Усети, че настроението му се разваля. Представи си Карпинтър да се шляе под знойното и наблъскано с боклуци небе на Чикаго, чужденец в един чужд град сред отровената атмосфера и парниковите парцали, които приличаха на весела коледна украса.
— Ще си лягаме ли? — повтори Роудс.
Изабел се обърна. Усмихна се. Кимна. Погледът й беше предразполагащ, отзивчив, благосклонен. Проблемите на Пол Карпинтър отстъпиха пред избликналото любовно чувство, което го завладя.
„Утре ще й кажа за «Киоцера»“ — обеща си той. Може би ще пропусне подробностите за Ву Фаншуи, но ще сподели за всичко останало — по-голяма лаборатория, бърза кариера, сериозна подкрепа. Тя щеше да разбере желанието му да ускори и да завърши проучванията си. Това беше важно не само за него, но и за всеки човек, за целия свят.
Спомни си миналогодишния й коледен подарък — холочипа с шестсловесната мантра, която се състоеше от основните области на адаптационния му проект:
КОСТИ БЪБРЕЦИ
БЕЛИ ДРОБОВЕ СЪРЦЕ
КОЖА УМ
Тя беше наясно. Беше сигурен, че тя няма да допусне работата му да се превърне в неприятна пречка за техните взаимоотношения. Въпреки цялата си склонност към бомбастични тенденциозни лозунги дълбоко в себе си тя беше убедена, че промените в човешкия организъм са наложителни поради влошаващите се атмосферни обстоятелства. А те наистина се влошаваха въпреки всички мерки за преустановяване на процеса и за отстраняване на последиците от вече нанесените поражения. КОСТИ, БЕЛИ ДРОБОВЕ, КОЖА. БЪБРЕЦИ, СЪРЦЕ, УМ. Пет от шестте трябваше да претърпят радикална промяна. Целият проблем се състоеше в това, да успеят да запазят шестия сравнително непроменен, така че мозъкът що-годе да съхрани човешката си природа.