От космическия терминал той, Йоланда и Енрон взеха подземната транзитна капсула до просторната долина източно от Сан Франциско. Двамата придружиха Фаркас до хотела му в централната част на града, след което прекосиха залива, за да се приберат в къщата на Йоланда в Бъркли, където смятаха да останат. На Йоланда й бяха необходими няколко дни, за да се оправи с къщата и с домашните си любимци, след което тримата щяха да слязат в Южна Калифорния, за да се срещнат с Давидов и да уговорят условията за партньорството между Израел и „Киоцера“, което щеше да осигури средствата за завладяването на Валпарайсо Нуево.
Може би щеше да е по-умно да беше заминал с Давидов направо за Лос Анджелис, а другите двама да се присъединят към тях, когато Йоланда приключи със задълженията си. Това вероятно щеше да му даде възможност да се запознае по-отблизо с Давидов и с неговите сподвижници, както и с реалните им възможности. Но Фаркас никак не бързаше да попадне в ада на Лос Анджелис.
Освен това изгаряше от желание да е близо до Йоланда Бермудез. Единствената им среща в хотела на Валпарайсо Нуево беше възбудила апетита му. Изпитваше лек срам да признае дори пред себе си, че решението му да пристигне в Сан Франциско вместо в Лос Анджелис беше продиктувано от обстоятелството, че тя реши да дойде първо тук. След дългия период на въздържание Фаркас се беше оказал пленник на пищната щедрост на плътта й, на готовността й лесно да бъде покорена и на отзивчивата й натура.
Знаеше, че постъпва глупаво и необмислено, а може би дори рисковано и без особени шансове за успех: Енрон като че ли се опитваше да я държи настрана от него. Но същевременно беше сигурен, че собственическото поведение на Енрон не беше нищо повече от задоволяване на мъжкото му самолюбие. Усещаше, че израелецът използва Йоланда само като средство за постигане на съществените си намерения.
Изглежда, тя също го разбираше. Надяваше се, че ще може да я откъсне от него, докато бяха тук. Фаркас мислеше, дори беше убеден, че я привлича не по-слабо, отколкото тя него. След неочакваната им авантюра на Валпарайсо Нуево у него се появи желанието да прекарат заедно няколко седмици в Сан Франциско, докато тя завърши скулптурата си, която беше само претекст — не хранеше никакви илюзии по отношение на това — за срещата им в хотелската стая.
Засега обаче се намираше в съвсем друга хотелска стая и беше сам. Засега.
Извади багажа си, взе душ и си наля малко бренди от минибарчето. Отново се замисли дали да не се обади в Ню Киото, за да ги информира с какво се е захванал, и отново отхвърли идеята. Рано или късно щеше да им съобщи, че е на път да ангажира компанията с участие в международна конспирация. Но все още нямаше нищо реално. Това щеше да стане в Лос Анджелис, след последната среща с Давидов и останалите конспиратори. Едва тогава щеше да изложи подробностите пред изпълнителния комитет. Ако проектът не им харесаше или възникнеха някакви принципни възражения, лесно би могъл да оттегли поетите от него ангажименти. Ако получеше одобрение, сам подписваше заповедта си за следващото стъпало: най-малко ниво осем, а защо не и още по-високо: Виктор Фаркас, ниво седем, предвкуси насладата той — заплата, привилегии, луксозен апартамент в Монако, лятна къща на брега на Ню Киото. Докато космическият кораб най-после полети и остави Земята зад гърба си.
Телефонът нежно пропя.
Фаркас с неохота се откъсна от бленуванията си. Само двама души във вселената знаеха къде се намира и може би…
Да. Беше Йоланда.
— Удобно ли се настани? — попита тя.
— Всичко е великолепно. — И добави бързо, може би дори прекалено бързо: — Тъкмо се питах, Йоланда, имаш ли някакви планове за вечерта? Бих могъл да се обадя на някои хора от „Киоцера“, но ако имаш желание да се видим…
— Много бих искала. Но аз и Марти ще прекараме вечерта в Бъркли с наши познати. Изабел Мартин и Ник Роудс. Тя е кинетичен терапевт, най-близката ми приятелка, изключителна жена, а той е великолепен генетик в „Самурай“ — за съжаление работи в областта на адаптационните изследвания, но е толкова очарователен, че му прощавам…