Това очевидно я забавляваше и тя се бе изчервила като ученичка, кършеше тяло пред него, преливаща от удоволствие и предлагайки прелестите си на показ. Изглежда, уговаряха интимна среща, и то под носа на Енрон. Поне той беше убеден в това, което личеше от смръщената му физиономия. В този момент се намеси Изабел и го дръпна настрана. „Приятелски жест“ — помисли си Карпинтър. Беше й се притекла на помощ, за да я остави спокойно да го впримчи в мрежата си, независимо че Фаркас изцяло се беше оставил в ръцете й.
Сега Енрон подхвана разговор с Ник Роудс: дали не го интервюираше отново? Йоланда се приближи към тях. Двамата с Роудс обмениха мигновени, но многозначителни усмивки. Това му припомни казаното от Роудс за нея след вечерята в Сосалито и той си даде сметка, че Йоланда беше спала с всички мъже в тази стая и това несъмнено я караше да се гордее.
Партньорите продължиха да се прегрупират. Накрая Карпинтър поведе разговор с Фаркас. Представи го Йоланда:
— Това е приятелят ни Пол Карпинтър. Говорих ти за него.
Хвърли им по една пленителна усмивка и по един зноен поглед и се понесе към Енрон.
— Вие работите за „Самурай“, нали? — попита моментално безокият. — Капитан на ледовлекач, доколкото разбрах.
— Бивш — отвърна направо Карпинтър, изненадан от директния начин, по който Фаркас подхвана разговора, и се загледа в сенчестите хлътнатини, където би трябвало да бъдат очите на малко по-високия от него мъж. — Възникна скандал по повод на един инцидент в океана. Бях уволнен.
— Да. И аз така съм информиран. Имах впечатлението, че „Самурай“ твърде рядко прибягват до подобна мярка.
— Цялата работа е в това, че са замесени и хора на „Киоцера“. Проведоха разследване. Случаят хвърля сянка върху имиджа на компанията. Предпочетоха да ме жертват и да поднесат искрени извинения на всички засегнати.
— Виждам — каза фаркас и думата прозвуча доста необичайно в неговата уста. — А сега? Имате ли някакви планове?
— Мисля да ограбя някоя банка. Или да отвлека дъщерята на някой с ниво едно и да поискам откуп.
Фаркас кимна сериозно, сякаш прие думите му за чиста монета.
— Какво ще кажете, ако ви предложа първо да започнете на някой от сателитите? — попита той.
— Напълно е възможно — отвърна Карпинтър.
Идеята не беше му хрумвала. Да, разбира се, космосът беше изход за всеки, който беше стигнал до задънена улица на Земята. Сателитите! Защо не? Само че трябваше да се докопа по някакъв начин до тях. Мозъкът му трескаво започна да обмисля подобна възможност.
След миг осъзна, че Фаркас не беше престанал да говори.
— Току-що слизаме от Валпарайсо Нуево. Светът убежище, както ви е известно. Може би ще представлява интерес за вас. Знаете ли нещо за този сателит?
— Само съм чувал. Последната преуспяваща бананова република, така ли беше? Някакъв смахнат дъртак, южноамерикански генералисимус, я управлява като своя частна империя и е натрупал огромно състояние, като предоставя убежище на преследвани от закона престъпници. Но мен никой не ме преследва. Единственото обвинение срещу мен е нарушение на служебните задължения. Нямам никаква присъда, освен че изгубих работата си. А и не разполагам със средства, за да платя пътя до там.
— О, не! — възкликна Фаркас. — Разбрахте ме погрешно. Става дума за търсене не на убежище, а на нови възможности.
— Възможности ли? Какви например?
— Най-различни — сниши глас Фаркас и в него зазвучаха съблазнителни нотки. — В скоро време генералисимус дон Едуардо Калаган ще бъде свален от власт.
Карпинтър отстъпи назад от изненада.
— Наистина ли?
Всичко това му се стори налудничаво.
— Да, наистина — отвърна със задоволство Фаркас. — Това, което ви казвам, е абсолютна истина. Няколко способни конспиратори възнамеряват да сложат точка на дългия му режим. Аз също участвам. Както и Йоланда, и нашият общ приятел господин Енрон. Има и други хора. Може би ще се присъедините към нас.
— Но какво говорите? — възкликна Карпинтър, който се чувстваше все по-объркан.
— Мисля, че съм пределно ясен. Предстои уточняването на някои детайли в Лос Анджелис, след което се качваме на Валпарайсо Нуево, за да го завладеем. Продажбата на бегълците на агенциите, които ги търсят, ще ни осигури огромна печалба. Вашият дял ще ви даде възможност да започнете нов живот в космоса. Още повече че тук, на Земята, за вас не се очертават особени перспективи засега.
Всичко това наистина представляваше пълна лудост. Или пък форма на садизъм. Един истински конспиратор никога не би споделил с непознат подобен план. Не, Фаркас с положителност беше решил да си направи лоша шега с него. Или беше побъркан. Тези предположения накараха Карпинтър да почувства известно раздразнение.