— А ако след като всичко това приключи, реши да прекрати сътрудничеството си с шайка престъпни главорези от Лос Анджелис, както и със зловещата мегакорпорация и агресивната еврейска държава, които стоят зад гърба им? — настоя Карпинтър.
Енрон се хвана отчаяно за главата.
„Това трябва да престане“ — каза си той.
— Не можеш ли да разбереш — каза с леден глас той, — че причината да привлечем „Киоцера“ и Израел е тъкмо тази? Този Олмо е протеже на „Киоцера“. Той никога няма да застане срещу хората, които са го поставили на това място. А подозирам, че не би искал да си навлича неприятности и с Израел.
— Несъмнено — съгласи се Карпинтър.
— Така — намеси се Давидов. — Стига приказки. В момента бомбите се сглобяват, а през нощта ще бъдат инсталирани. В седем сутринта Фаркас се свързва с Олмо. Най-късно до обяд трябва да сме получили потвърждение лично от него за смъртта на генералисимуса. Паролата е „Мартенски шарани“ — много хитро измислено. Ще чакаме на космодрума. Документите за заминаване ще бъдат готови. Ако паролата не бъде съобщена до уреченото време, качваме се на совалката в дванайсет и петнайсет и изчезваме. Карпинтър, твоята работа е да отидеш на космодрума по някое време сутринта и да чакаш да се появим. Совалката не трябва да излети без нас, ясен ли съм? Това е твоя отговорност. Ако се наложи, вдигаш някакъв безкраен шумен скандал по повод на изчезналия ти паспорт или каквото измислиш, за да се намесят и органите, с цел да забавиш излитането, докато пристигнем или докато приемеш паролата „Мартенски шарани“ на приемника си.
— Какво ще стане с бомбите, ако Олмо се справи? — попита Йоланда. — Ще бъдат ли задействани?
— Ще бъдат настроени да експлодират в един и половина. Това ще ни даде време да маневрираме, ако пред Олмо възникнат проблеми в последния момент.
— А ако наистина възникнат проблеми? Просто се омитаме и целият сателит ще отиде по дяволите, така ли? — попита отново тя.
— Всичко или нищо — отсече Давидов.
— Това не ми харесва, Майк. Да оставим моралната страна на въпроса, която никак не е маловажна, тъй като тук живеят хиляди невинни хора, но каква ще е ползата за нас, ако просто унищожим всичко?
— Олмо няма да ни разочарова. Това е неговият голям шанс. Както и нашият — изправи се Давидов. — Закривам заседанието. Знаете къде да ме намерите, ако ви потрябвам.
— Някой да иска по едно питие? — предложи Йоланда. — Долу има барче.
— Да вървим — каза Карпинтър.
В коридора Енрон се приближи до Фаркас.
— Може ли за момент? — попита евреинът.
Фаркас не хареса Енрон още от самото начало, а и с течение на времето отношението му не се променяше. Беше склонен да му прости грубоватостта, упоритата му настойчивост да постига целта си независимо с какви средства, дори неприкритото му презрение към всеки, който случайно не се казваше Мешорам Енрон. Всичко това Фаркас можеше да разбере.
Но Енрон беше и досаден. Като конска муха, която постоянно се навира и бръмчи в лицето ти. Но все пак двамата бяха партньори, Фаркас ценеше пъргавия му ум, макар да се дразнеше от характера му и от маниера му на хранене. Затова го изслуша внимателно в тесния мрачен коридор на непретенциозното хотелче в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево.
А казаното от Енрон беше твърде неприятно и обидно: според израелеца Фаркас беше въвел поради небрежност или безотговорност агент на „Самурай индъстрис“ в този свръхделикатен проект. Това обвинение дълбоко засегна убеждението му, че е способен точно и правилно да преценява хора и ситуации.
Още по-отвратително беше, че според него Енрон имаше доста сериозни основания да мисли така.
— Погледни го от тази страна — настояваше Енрон. — Сред нас е човек, извършил много сериозно нарушение поради неспособност да вземе правилно решение в трудна ситуация, за което е изхвърлен от „Самурай“, тъй като е имал глупостта да остави живи в открития океан хората на „Киоцера“, които да раздрънкат за случилото се. Сега той е без каквото и да е бъдеще в системата на мегакорпорацията. Затова решава да се захване с престъпна дейност, нали така? Така. Но някога да си чувал да уволнят някой, който е стигнал до ниво единайсет — със или без причина — и той да приеме, без да обжалва решението? Никого не уволняват от ниво единайсет. Никого.
— Но ти сам каза, че нарушението е много сериозно.
— Дали е така наистина? На миниатюрния си ледовлекач не е имал никакво място за други пътници, а бог знае що народ е искал да се качи. Ти как щеше да постъпиш?