Още когато чу, че екипажът му се състои от двама мъже и две жени, Карпинтър се бе запитал дали няма да се сблъска със сложни сексуални взаимоотношения и щом видя Каски, си зададе същия въпрос. Миг по-късно отговорът сам му се натрапи и той беше толкова очевиден, че дори се упрекна за закъснението. Тези двете, Каски и Ренет, бяха двойка, флиртове и сексуални съперничества на „Тонопа Мару“ явно бяха нещо немислимо и в това отношение не можеха да се очакват каквито и да е усложнения.
— Допускам, всички знаете, че за първи път излизам в открито море — започна той. — Това, естествено, не означава, че не познавам задълженията и отговорностите на един капитан, независимо че ми липсва практика в това отношение. Вие сте опитен екипаж и сте рекордьори по дълга и успешна съвместна работа, тъй че нямам никакво намерение да се преструвам, че познавам задълженията ви по-добре от самите вас. Ако усетя нужда от практически съвет за неща, за които имам само теоретични познания, не бих се посвенил да поискам помощта ви. Искам само да запомните две неща: че съм много добър ученик и че в последна сметка аз съм този, който отговаря за плаването пред компанията, в случай че нещо не е както трябва.
— Мислите, че ще се отпуснем, защото сте нов ли? — попита Ренет.
Тя наистина беше от Средния запад: усети го по сухия й, глух тембър. Беше отраснала сред мизерията на пустинята, сред мръсен въздух и порутени колиби, строшени прозорци и вечна несигурност за следващото ядене.
— Не съм казвал подобно нещо. Но не искам да си мислите, че плаването ще се окаже недоходоносно заради евентуалната ми неопитност. Всичко ще бъде наред. Ще свършим отлична работа и ще получим прилични премии, когато се върнем в Сан Франциско — усмихна им се дежурно Карпинтър. — Радвам се, че се запознахме, и съм адски доволен, че ще работя с такъв способен екипаж. Това е всичко, което имам да ви кажа. Отплаваме в 18,00 часа. Свободни сте.
Видя ги да си разменят погледи, преди да напуснат строя, но не успя да изтълкува смисъла им. Облекчение, че новият капитан не е чак такава мижитурка? Потвърждение на опасенията им, че е? Или пък сформиране на съзаклятие на истинските бачкатори срещу омразния надничар, докопал се до ниво единайсет?
Карпинтър реши, че е безсмислено да се опитва да разгадае мислите им. Карай я ден за ден, върши онова, което е необходимо, стой над нещата и всичко ще бъде наред.
Първото му задължение беше да уведоми официално началника на пристанището за отплаването. Тръгна надолу към каютата си, като си проправяше с трудност път през тесните, неудобни и непознати коридорчета под палубата, задръстени от всевъзможна материална част и инструменти.
Вдигна телефона и си помисли дали да не се обади отново на Ник и да се опита да омекоти нещата. Да кажеш на един мъж, че неговата възлюбена е истинска напаст, от която трябва да се спасява, не е лека работа дори и да ти е най-близкият приятел. Нищо чудно сега Роудс да е потънал в мрачни мисли, ядосан и сърдит. Може би ще е добре да предприеме нещо.
„Не — каза си Карпинтър. — Не го прави.“
Всичко, което му беше наговорил, бе самата истина — такава, каквато той я виждаше. Ако не беше прав по отношение на Изабел — а не мислеше, че е така, — Роудс щеше да му прости: приятелството им беше надживяло и по-тежки случаи. Връзката им беше издържала проверката на времето и каквото и да си кажеха, нищо не бе в състояние да я разруши.
И все пак…
Бедният нещастник. Такъв приятен и благ човек, такъв великолепен мъж. И винаги ще се натресе в някаква мъчителна ситуация. Роудс заслужаваше повече добрини от живота, мислеше си Карпинтър. Наместо това непрекъснато попадаше на жени, с които не можеше да се оправи. А сега беше на път да претърпи крушение и в единствената област, в която беше безспорен гений — в своята изследователска дейност, — преследван от неоснователни болезнени угризения и измислени притеснения. Нищо чудно, че постоянно се наливаше. Поне бутилката не му натрапваше философски диспути. Предлагаше му малко утеха за около час-два. Карпинтър се запита какво ли ще стане, когато Роудс вече не ще бъде в състояние да контролира и пиенето и то започне да съсипва онези механизми в него, които все още функционираха.
„Тежък случай“ — помисли си мрачно той.
Все пак по-добре да не му се обажда тъкмо сега.
„Канцеларията на началника на пристанището“ — обади се андроиден глас от монитора.
— Тук е капитан Карпинтър от „Тонопа Мару“ — каза Карпинтър. — Искаме разрешение за отплаване в 18,00 часа…
— В хубаво местенце живееш — каза Енрон. — Много ли е старо?