Тя млъква и започва да мига, сякаш току-що излязла от транс, докато поема дълбоки глътки въздух. Май беше разбрала, че малко е попрекалила.
Няколко мига тишина. Роудс чака.
— Не бива така — промълви тя.
— Какво?
— Не бива да постъпваме така, ние двамата с теб. Не бива да се караме по такъв повод — добавя Изабел и очакваната нежност се завръща в гласа й.
— Не бива — съгласява се той с огромно облекчение. — Абсолютно права си. Не бива да се караме по какъвто и да е повод, Изабел.
Тя като че ли искрено се опитва да превъзмогне възбудата и обладалата я враждебност. Той почти вижда как механизмите се успокояват в главата й.
Чака да види какво ще последва.
Изведнъж, без каквото и да е предупреждение, невероятна промяна на темата:
— Да разговаряме за нещо друго, съгласен ли си? Знаеш ли, че Йоланда се среща с този израелец? Мислех, че си я уредил с твоя приятел Пол.
Роудс също бърза да превключи, доволен, че се е отървал от притесненията си за депресираната Анжела.
— Пол просто търсеше приятна компания да прекара нощта. Както и да е, той сега е в открито море… Израелецът, значи? Колко често се виждат?
— През две-три вечери след срещата в Сосалито.
Роудс прави груба сметка. Всъщност това едва ли го интересува — освен обстоятелството, че Йоланда и Изабел са добри приятелки и това поражда опасност рано или късно да прекара още някоя неприятна вечер в компанията на Енрон.
— Поканил я на малко пътешествие — добавя Изабел.
— Пътешествие ли? Къде?
— На някой от спътниците. Не помня кой.
— Голям хитрец, а? — усмихва се Роудс. — Йоланда от години си умира да се качи на някой L–5. Мислех, че онзи неин познат от Ел Ей ще я води, но ето че Енрон го изпревари… Е, не че е кой знае колко трудно за един мъж да привлече вниманието на Йоланда.
— Какво би трябвало да означава това? — отсечено пита Изабел.
Ау, ау!
Металната нотка внезапно се е завърнала, както и змийският блясък в очите. Роудс разбира, че пак е сгазил лука. Колебае се какво да отговори.
— Ами… че Йоланда е едно сърдечно и енергично момиче с изразени желания…
— Лесно ляга в леглото ли искаш да кажеш?
— Виж какво, Изабел, нямах намерение…
— Но точно това си мислиш за нея, нали така? — беснее тя както преди малко, мятайки гневни погледи, докато крачи из стаята. — Затова я пробута на старото си приятелче Пол. Нещо сигурно, за еднократна употреба.
Естествено, че е така. И тя отлично го знае. Възрастни хора сме в края на краищата. Йоланда съвсем не е монахиня, нито пък Изабел. Йоланда трудно би могла да се похвали с прекомерна непорочност. Изабел я защитава само защото търси нов конфликт. Разбира се, Роудс не обелва и дума за всичко това.
Изобщо не обелва нито дума.
Изабел го прави вместо него.
— Каза на Пол, че би легнала с всеки. Така ли?
— С по-малко думи. Но… за бога… виж какво, Изабел, не по-зле от мен знаеш, че Йоланда съвсем не е светица. Съвсем.
— С теб спала ли е?
— Изабел!
— Е, спала ли е?
Всъщност е спала. Роудс не е сигурен дали Изабел го знае. Йоланда споделя с Изабел какво ли не, но това може би й е спестила. Чуди се какво да отговори, тъй като не иска повече скандали, но не иска да го хванат и в лъжа. Решава да печели време.
— Какво значение има това? — пита той.
— Да или не, Ник?
Дълбока въздишка. Добре, кажи й това, което иска да узнае.
— Да. Веднъж.
— Господи!
— Ти беше заминала. Тя пристигна. Не помня кога беше. Беше наистина горещо, рекордни горещини, отидохме на плажа и след това…
— Добре. Няма нужда да пускаш цялото видео.
Застанала е до прозореца с гръб към него и прилича на мраморна статуя.
— Изабел…
— Върви на майната си.
— Искаш да си тръгна ли?
— Ти как мислиш?
— Късаме ли?
— Не знам. Може би да. Може би не.
Усеща, че гласът й е смекчен и неуверен. Старият й номер — като стане напечено, да отстъпва. Роудс отива до шкафа и си налива чаша питие до горе. Едва след това се усеща, че чашата на масата стои недоизпита. Отпива огромна глътка от новата и я оставя до другата.
— Ако искаш, можеш да останеш — казва отпаднало и с безразличие тя, сякаш от много далеч. — Или да си вървиш, както предпочиташ.
— Съжалявам, Изабел.
— За какво?
— За Йоланда.
— Забрави го. Пък и какво значение има?
За момент се уплашва, че Изабел ще му признае някакво свое странично увлечение. С желанието или да го накаже, или пък да го освободи от чувството за вина. Каквото и да е, той не би искал да го чуе, ако въобще има нещо за чуване. Йоланда е единственото му отклонение. Легна с нея почти автоматично, без изобщо да се замисля: лично за нея това не беше нищо повече от приятно приключване на вечерта, една малка симпатична авантюра, която не означава нищо повече и е без всякакви последици. А той беше само послушен изпълнител.