— Имаш ли писалка и хартия у себе си? — попита Свобода.
— Разбира се. Ето.
Късчето хартия беше съвсем миниатюрно, но Роудс не успя да открие друго. Свобода присви устни и започна да пише внимателно, като се стараеше да не пропусне нищо от онова, което искаше да му съобщи. С другата ръка прикриваше написаното от скритите камери. Когато приключи, сгъна листчето на две, след това още на две и го тикна в дланта на Роудс.
— Разходи се и го прочети — каза му Свобода. — Може да ми се обадиш довечера вкъщи, ако искаш да го обсъдим.
Ухили се, вдигна два пръста за поздрав до главата си и влезе вътре.
Роудс се върна намръщен в своя отдел. Помисли да отиде в тоалетните помещения, за да прочете бележката, но се досети, че именно там беше най-вероятно да има поставени камери по стените. Облегна се на стената пред офиса си, разгъна хартийката, като я прикриваше с ръце, и я вдигна пред очите си, сякаш се опитваше да разчете линиите върху дланта си.
Плътните печатни букви гласяха:
Това е предложение за работа. Да ти продадат къща означава, че искат да те назначат на работа.
Роудс моментално усети, че му се повишава адреналинът. Сърцето му задумка с невероятна сила.
Какво беше това, по дяволите?
Това е предложение за работа.
От кого? Защо?
Прочете бележката още веднъж, още два-три пъти, смачка я на топчица и я натика в джоба си.
Искат да те назначат на работа.
Те? Кои са те?
Да те назначат. Искат.
Преди три години едно доста прилично земетресение от шест цяло и някоя си степен по скалата на Рихтер беше раздрусало залива и огромната сграда продължи да се люлее цели две минути и половина. Чувстваше се точно по същия начин.
Тялото му се тресеше. Опита се да се овладее, но безуспешно.
Това е предложение за работа.
„Не обръщай внимание“ — каза си на ум той.
Не биваше да се забърква в подобна ситуация. Имаше си работа. И то добра. Имаше си чудесен отдел, отлични сътрудници, прилична заплата, стабилни перспективи. Цял живот беше работил за „Самурай индъстрис“. И никога не беше искал да работи за някой друг.
Бръкна в джоба си и напипа смачканата хартийка.
„Хвърли я, Ник. Веднага я хвърли.“
Върна се в офиса. Мониторите на всички приемници мигаха, но не им обърна внимание. Напълни чашата си до горе.
Замисли се какво ли е да работиш за друга компания.
По всяка вероятност в „Самурай“ го задържаха собствените му колебания и нерешителност. На които се крепеше и връзката му с Изабел. Едва преди мигове беше обмислял необходимостта да промени живота си и същите тези мисли отново се заблъскаха в главата му, усети някакво неясно неудовлетворение, някакво готово да избухне негодувание. Съвсем наскоро беше споделил с Пол Карпинтър, колко силен страх изпитва, че ще осигури на „Самурай индъстрис“ монопол над човешките адаптационни технологии. И Пол моментално беше намерил решението на въпроса: „Напусни «Сантачиара» и иди при някои като «Киоцера-Мерк». Вземи и целия отдел със себе си. Предложи генната си технология на конкуренцията. Остави «Самурай» и «К-М» да се боричкат за световно надмощие.“
Не му ли се предлагаше възможност да постъпи именно по този начин?
В такъв случай би трябвало да се възползва.
„Поне се опитай да разбереш за какво става дума. Обади се на Накамура. Уреди среща с него.“
— Свържи ме с господин Накамура от агенцията за недвижими имоти „Ийст Бей“ — разпореди трескаво Роудс.
Сякаш си уреждаше любовна среща, от която би могъл да произтече някой извънбрачен роман.
Мина доста време, преди да се свърже. Предполагаше, че един агент на недвижими имоти би трябвало да очаква с нетърпение разговора със свой евентуален клиент, но очевидно връзката с господин Накамура не беше най-лесно осъществимото нещо на този свят. Най-после мониторът проблесна и се появи лицето на някакъв японец с типичния непроницаем израз: безизразен поглед и усмивка на андроид. Неизвестно защо му мина през ума, че това е по-скоро лице на чистокръвен японец, отколкото на американец от японски произход. Странно.
— Аз съм господин Курашики — проговори лицето. — Господин Накамура е дълбоко признателен, че се отзовахте на обаждането му. Готов е да се срещне с вас в който и да е от посочените часове днес или утре.
Появи се кратък списък: два часът следобед, четири часът следобед, девет или единайсет на следващата сутрин.