Енрон беше обяснил част от намеренията си на Йоланда, не всичко, естествено, и в отговор тя кимна с глава, но очите й го гледаха все така тъпо и недоумяващо.
Валпарайсо Нуево, изглежда, й действаше като някакъв наркотик. Беше очаквал, че първото й посещение на един от световете L–5 след дългогодишните й фантазии да се качи на някой от тях ще я накара да опули очи от любопитство в желанието да види всичко наведнъж. Очевидно шокът от неизвестното имаше обратен ефект върху нея. Освен че гълташе хапчета като бонбони — Енрон я беше засичал на няколко пъти, — тук беше като замаяна, влачеше едва-едва крака като упоена крава, каквато всъщност си беше, сякаш напълно забравила всичките си дрънканици за значението на изкуството и културата и за необходимостта да бъде защитена планетата, и всички останали калифорнийски идиотщини.
Мина му през ума, че може да е от чистия въздух с високото процентно съдържание на кислород и пълната липса на боклуци, като метан и другите отрови. Просто не можеше да понесе такава свежест и чистота. Може би отсъствието на необходимата доза CO2 й действаше по този начин. А може да беше и от слабата гравитация. Но вместо обичайното виене на свят тя беше изпаднала в някакво вцепенение. В терминала притеглянето беше толкова слабо, че почти се носеха във въздуха и от този момент втренченият и празен поглед не напускаше лицето й.
Най-после бяха успели да минат през всички влудяващи митнически и имиграционни формалности, да си наемат стая в хотел в град на име Валдивия, разположен в средната зона на спица Ф. Енрон прецени, че тук гравитацията е около 6. Все пак малко по-близка до земната, отколкото в терминала. Но до този момент не беше забелязал някаква промяна в Йоланда. Надяваше се да живне, когато се приберат в стаята си след обяда.
Влязоха в двора на ресторанта. Някакъв излъчващ раболепие главен келнер ги настани угоднически на една маса. Върху вградените в плота на масата монитори грейнаха менютата.
— Какво искаш да пиеш? — попита Енрон.
— Какво? — замига срещу него тя.
— Да пиеш, да пиеш! Събуди се, Йоланда!
— О, да пия. Съжалявам, Марти. Сигурно е от часовата разлика.
— Няма никаква часова разлика при пътуване със совалка. Кацнахме направо тук, бам, по-бързо, отколкото ако бяхме пътували от Калифорния до Тел Авив.
— Тогава е от нещо друго. Чувствам се много странно.
— Не ти ли харесва тук?
— О, не, не е това. Тук наистина е прекрасно! Знаех, че орбиталните светове са красиви, невероятни, но такова нещо не съм си представяла — звездите, луната, — имам предвид цялото това великолепие, тези блестящи стъклени стени, фантастичните гледки на всяка крачка и този въздух — толкова е свеж, че съм като пияна, Марти. Никога не съм дишала такъв въздух — хвърли му тя отнесен и същевременно извинителен поглед. — Толкова съм възбудена, че направо ми се вие свят. Сякаш всичко наоколо ми е някакъв сън. О, Марти, така съм развълнувана, че ме доведе. Поръчай ми едно чисто уиски, моля те.
Слава богу. Започна да се посъживява най-после.
Енрон положи усилия да й се усмихне. След като щракна поръчката за напитките на компютъра, той се пресегна през масата, хвана ръката й, погали я нежно и я стисна. Намигна. „Довечера — помисли си той — ще оближа всеки милиметър от великолепното ти огромно тяло, ще те побъркам от секс, ще те чукам по шейсет различна начина. А утре сутрин ще потърсим приятелчетата ти, твоите хитри приятелчета от Лос Анджелис, които се крият някъде наоколо, възнамеряват да хвърлят стария генералисимус в кофата за боклук и да завладеят това местенце. И когато ги открием, твоя Давидов и останалите…“
Докато я галеше, оглеждаше напосоки масите зад нея от чисто любопитство. Неочаквано видя една личност, чието присъствие крайно го озадачи.
Я виж ти кой бил тук! Безокият унгарец от „Киоцера“!
Пръстите му се свиха конвулсивно. Йоланда изскимтя от болка и изненада и дръпна ръката си. Погледна го като втрещена.
— Извинявай — каза той.
— Какво има? Нещо не е наред ли?
— Не. Нищо особено. Но видях нещо много интересно. Не се обръщай, Йоланда. Просто стани и се разходи. Все едно че ти се пикае или нещо такова. Попитай келнера за тоалетна. И хубаво се оглеждай, но без да те забележат. Мъжът на третата маса зад нас, гледа към мен. Веднага ще разбереш кого имам предвид.
Направи точно както й беше поръчал. Енрон я проследи с очи, наблюдавайки бавната й вълнообразна походка, полюшването на бедрата й и потрепването на огромните й месести бутове. Докато подминаваше унгареца, лактите й леко се дръпнаха назад, сякаш през тялото й премина електрически ток, и походката й за миг се вдърви. За невнимателното око реакцията й би останала съвършено незабележима. След което тя продължи, а свободно спускащата се около тялото й рокля се олюляваше величествено около нея, докато изчезна в отдалечения край на двора.