Сигурно съжаляваше. Но трябваше да си изработи бакшиша, независимо дали би убедил Фаркас, или не.
Дали пък това не беше някакъв знак, някаква следа.
— Чакай. Как се казва? — запита Фаркас трите отдалечаващи се бели пръта.
— Клюдж, сър. Агент. Казах му, че не се нуждаете от услугите му, но той заяви, че не става въпрос за това и че няма намерение да ви продава нищо…
— Добре — прекъсна го Фаркас. — Кажете му, че ще разговарям с него.
Клюдж се приближи и спря наблизо. Централното петно беше станало плътносиньо, почти черно и същевременно по-матово. Фаркас го възприе като знак за дълбоко неудобство, контролирано с големи усилия. Реши да бъде внимателен и да не подценява този Клюдж. Познаваше тази своя слабост: да се държи снизходително с хората, които изпитваха смущение от външния му вид. Всички първоначално се смущаваха от вида му и се мъчеха да потиснат спонтанното си отвращение. Но от това някои от тях не ставаха по-безопасни.
— Името ми е Клюдж, сър — започна той. Тъй като Фаркас не реагира, добави бързо: — Намирам се вляво от вас.
— Да, знам. Седнете, Клюдж. Това първото ви име ли е или второто?
— Всъщност и двете, сър.
— Да, твърде любопитно — продължи да се храни Фаркас. — И какво по-точно искате от мен? Разбрах, че сте агент. Не възнамерявам да ползвам такъв.
— Известно ми е, сър. Хуанито е ваш агент.
— Беше.
Настъпи кратка пауза.
— Да, сър — продължи Клюдж. — Всъщност това е един от въпросите, които бих искал да ви задам, ако нямате нищо против.
Голямото синьо око стана абсолютно черно — подобно на космическо пространство без нито една звезда. Алените зигзази и спирали се заусукваха като плющящи камшици. Фаркас усети, че човекът е крайно напрегнат.
— Хуанито е мой много добър приятел — подхвана отново Клюдж. — Много често работим заедно. Но от известно време никой не го е виждал и се питах дали…
Той не довърши фразата си. Фаркас му предостави възможност да продължи, но той не го стори.
— Какво се питахте, Клюдж? — каза накрая той. — Дали знам къде е? За съжаление, не. Както изясних, Хуанито не работи вече за мен.
— И нямате никаква представа…
— Абсолютно никаква. Ангажирах вашия приятел само за няколко дни. В момента, в който се свързах с моите партньори, нямах повече нужда от него и го освободих. Наложи ми се да направя кратко делово пътуване до един от близките сателити, след което реших да си позволя известна почивка тук, но тъй като не се нуждаех от агент, не потърсих такъв. Мисля, че ви видях при завръщането си, и сигурно сте забелязал, че сам се справих с граничните формалности.
— Да, видях наистина.
— Чудесно. Предполагам, че Хуанито е заминал някъде на почивка. Платих му доста добре за услугите. Когато го видите, моля да му предадете благодарностите ми за чудесната работа, която свърши за мен.
Фаркас се усмихна по начин, който подсказваше, че разговорът е приключил. След това погледна чинията си, отряза с изключителна прецизност тънка триъгълна филийка месо и я поднесе към устата си. Наля малко вино от гарафата в чашата си и отпи деликатно. После взе от панерчето филийка хляб и педантично я намаза с тънък слой масло. Клюдж наблюдаваше безмълвно действията му. Накрая Фаркас отново му се усмихна, но този път усмивката му означаваше: „Не разбирате ли, че за слепец имам великолепно зрение?“, и променените цветове му подсказваха, че Клюдж е объркан и крайно смутен.
— Хуанито не обича особено да пътува. Предпочита да си стои на Валпарайсо Нуево.
— В такъв случай съм сигурен, че е тук някъде — каза Фаркас, отряза ново триъгълно парченце месо и отново се усмихна за довиждане. — Разбирам вашата приятелска загриженост и съжалявам, че не мога да ви помогна с нищо повече. А сега, ако няма какво друго да обсъждаме…
— Всъщност има. И това е истинската причина, поради която пристигнах в Каджамарка, за да се срещнем. Снощи сте вечеряли във Валдивия, нали?
Фаркас кимна.
— Малко е странно. Жената, за която работя в момента, снощи е вечеряла в същия ресторант. Тя е от Земята, от Калифорния, а сега е на обиколка по сателитните светове L–5. Видяла ви е в ресторанта и по-късно ме попита дали бих могъл да й уредя среща с вас.
— По каква причина?
— Знам толкова, колкото и вие, сър. Но мисля, моля да ме разберете, че е нещо лично.
„Интересно — помисли си Фаркас. — Жена.“
Предишната вечер в ресторанта наистина беше забелязал някаква жена с доста впечатляваща външност. По едно време мина покрай масата му и той усети характерната миризма на женска плът, която я обгръщаше като топъл облак — яркосини горещи вълни с оттенък на виолетово, пронизвани от небесносини ивици. Беше привлякла вниманието му мигновено, предизвиквайки спонтанна, макар и краткотрайна възбуда у него. И тя го беше забелязала — усети едва доловимо трепване на изненада в аурата й, предизвикано от необичайния му вид, — след което жената бе отминала.