Щеше да е забавно съвпадение, ако се окажеше, че е същата жена. От няколко дни изпитваше сексуален глад. Неговата сексуалност се появяваше периодично — протяжните периоди на евнушеско безразличие се прекъсваха от внезапни изблици на необуздано сладострастие. Подозираше, че скоро ще настъпи един от тези моменти. Ако Хуанито беше наоколо, сигурно би му уредил нещичко. Но Хуанито, естествено, не беше наоколо. Значи този Клюдж беше изникнал тъкмо навреме.
— Как се казва? — попита Фаркас.
— Бермудез. Йоланда Бермудез.
Името й нищо не му говореше. Безсмислено беше да го кара да я опише.
— Добре. Може би ще мога да й отделя известно време. Как мога да я намеря?
— Очаква ви в кафене „Санта Маргарита“, което е наблизо. Мога да й кажа да дойде след половин час, да речем, когато сте привършили с обяда си.
— Почти привършвам. Само ще уредя сметката и можем веднага да отидем.
— Що се отнася до Хуанито, сър, наистина много се притесняваме за него. Ако случайно се чуете с него…
— Няма причини да се чуем. Но съм сигурен, че е добре. Той е изключително съобразителен, този ваш приятел Хуанито — подхвърли Фаркас, докато натискаше бутоните за сметката. — Готово. Да вървим.
Кафенето, в което го очакваше Йоланда Бермудез, беше на не повече от пет минути път пеша. Изпита смътно подозрение. Всичко изглеждаше прекалено подредено — това, че Клюдж го беше открил толкова лесно, и това, че жената се предлагаше така откровено. Имаше нещо нагласено в цялата работа. Но пък от друга страна, не за първи път непозната жена се увличаше по неговото гладко кубе без очи. А и той действително имаше нужда от жена в момента.
Все пак трябваше да бъде предпазлив. А и беше въоръжен в края на краищата. Носеше у себе си оръжието на Хуанито.
— Ето я — каза Клюдж. — Едрата жена на предната маса.
— Виждам я — отговори фаркас.
Да, беше същата, която видя предишната вечер. От нея се излъчваха същите топли виолетови вълни. Изглеждаше му като три вълнообразни сребристи линии, които се отделяха от масивна сърцевина, изградена от нежна кремообразна материя, от чийто център започваше редица алени петънца, напомнящи немигащи очи. Това беше едно наистина пищно тяло. И знойно, изключително знойно.
Фаркас се насочи към масата й. Когато го видя, тя реагира по същия начин, както предишната вечер, едновременно възбудена и ужасена от вида му, което се беше случвало и с много други жени, които го виждаха за първи път: нейната цветова гама рязко подскочи по спектралната скала, а излъчваните от нея топли вълни затрептяха нагоре-надолу-нагоре-надолу-нагоре. А след това все по-нагоре и по-нагоре.
— Йоланда Бермудез?
— О, да. Здравейте! Здравейте! За мен е голямо удоволствие! — засмя се нервно тя. Почти цвилеше. — Моля, бихте ли ми правили компания, господин…?
— Фаркас. Виктор Фаркас — каза той, докато сядаше срещу нея. Мощните вълни, които тялото й излъчваше, едва не го зашеметиха с еротичната си енергия. Фаркас рядко грешеше в подобни ситуации. Едно от малкото предимства, които беше наследил от доктор Ву — способността си да усеща женската еротична температура. И все пак всичко изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно. Наблюдаваше я как се вълнува като уплашено момиченце, което не може да си намери място от възбуда. — Вашият агент Клюдж ми каза, че сте искала да се срещнем.
— Точно така. Надявам се, не го намирате прекалено нахално от моя страна, господин Фаркас… Аз съм скулптор, нали разбирате…
— Да?
— Работите ми са преди всичко абстрактни. Нещата ми са предимно биоотзивчиви произведения… вие, разбира се, знаете какво е биоотзивчива скулптура, нали?
— Да. Да, естествено.
Нямаше и идея за какво става дума.
— Понякога използвам и класически техники, класическо изображение. И — надявам се да ме извините за нетактичността ми, господин Фаркас — когато ви видях снощи, вашето лице, вашето необикновено лице, си казах, че на всяка цена трябва да го извая, да запечатам неговата структура поне от глина, а може би и от мрамор. Не знам дали самият вие имате някакви артистични наклонности, господин Фаркас, но сигурно сте в състояние да разберете силата на подобно чувство — неговата непреодолимост…
— О, напълно. Напълно, госпожо Бермудез — усмихна й се с лъчезарна усмивка Фаркас, наклонил тяло към нея, докато я попиваше с всяка своя фибра.