Буйните й излияния не секваха да се сипят в непрестанен поток. Би ли се съгласил да й позира? Да? О, великолепно, великолепно. Тя съзнава колко невероятно му се струва всичко това. Но лицето му е толкова характерно. Никога не би се успокоила, докато не го превъплъти в произведение на изкуството. Разбира се, ще й трябват материали — не носеше инструментите със себе си, — но е сигурна, че би могла да намери, каквото й е необходимо, на Валпарайсо Нуево, това ще й отнеме не повече от един-два часа, след това би могла да го заведе в своята хотелска стая, която ще бъде нейното импровизирано ателие, там ще вземе размерите му, ще изучи внимателно контура на лицето му…
Докато говореше, равнището на излъчваната от нея топлина непрекъснато се покачваше. Приказките й му се сториха искрени и беше склонен да повярва, че наистина има нещо общо с изкуството. Но зад всичко това прозираше определено сексуално желание. В това не можеше да има никакво съмнение.
— Може би утре сутринта или по всяко време, което би било удобно за вас, господин Фаркас… може би тази вечер… — не криеше своето нетърпение тя, което граничеше почти с нахалство.
Фаркас си представи как извайва тялото й. Нямаше нищо общо с каквото и да е изкуство и подобна мисъл дори никога не беше занимавала съзнанието му. Как ли би се справил? Щеше да се наложи да изучи извивките на тялото й със своите ръце. Да открие с докосване истинските форми на всичко онова, което не можеше да види, за да превърне изкривените геометрични абстракции на своите възприятия в действителните заоблености на нейните гърди, бедра, хълбоци.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — прекъсна я той. — По една случайност днес следобед съм свободен. Може би е най-добре още днес да свалите мерките на лицето ми дори преди да сте намерили необходимите ви материали, а след това…
— О, да! Би било великолепно, господин Фаркас!
Тя посегна през масата и стисна силно ръцете му. Фаркас не очакваше тя така светкавично да обърне гръб на преструвката си, че това е една чисто артистична авантюра. Но въпреки вродената си предпазливост и той беше обладан от трескавата й чувствена припряност. В края на краищата и той беше човек. И отдавна беше престанало да му прави особено впечатление обстоятелството, че някои жени изпитваха неудържимо влечение към него единствено поради странната му външност.
Точно в този момент се случи нещо неочаквано. До слуха му долетя плътен, басов мъжки глас:
— Ето къде си била, Йоланда! Търсих те навсякъде! Виждам, че си имаш ново приятелче!
Фаркас се обърна по посока на гласа. Отляво се приближаваше възниска тъмна фигура. Представляваше единична колона от блестящо черно стъкло, тясна в основата си, нагоре се разширяваше. Повърхността й беше съвършено гладка и сякаш хлъзгава. Фаркас моментално се досети, че е виждал този мъж някога, много отдавна, и усети, че се напряга, осъзнавайки, че е участник в нагласено представление.
Но дали беше така? Чу Йоланда Бермудез да се задъхва от изумление. Светкавично беше дръпнала ръцете си, щом чу гласа, сякаш беше гузна. Явно не беше очаквала появата му и беше притеснена. Цветовете й заподскачаха като бесни. Размаха ръка към мъжа, сякаш искаше да го отпрати.
Вероятно двамата пътуваха заедно. Спомни си, че тя не беше сама на масата предишната вечер, но Фаркас не беше обърнал внимание на партньора й. Дали го беше открила сама все пак, или беше някаква общо устроена уловка?
— Познавам ви — каза спокойно Фаркас, хванал оръжието в джоба си. Беше го заредил на „вцепеняване“, само една степен под „смърт“. Засега беше достатъчно. — Вие сте… — порови се той из паметта си — израелец, нали?
— Правилно. Точно така! Чудесно! Мешорам Енрон. Срещнахме се в Южна Америка преди доста години. В Боливия, доколкото си спомням.
— По-точно в Каракас — спомни си Фаркас съвсем ясно. Разбира се, дребосъкът беше шпионин. — На конференцията за извличане на морски минерали. Виктор Фаркас.
— Да. Помня. Не е лесно да ви забрави човек. Все още ли сте в „Киоцера“?
Фаркас кимна.
— А вие? Навярно някое ново списание?
— Да, „Космос“. Подготвям статия за орбиталните светове L–5.
— А вие? — запита с любезен тон Фаркас, като погледна Йоланда. — Вероятно помагате на господин Енрон да подготви статията?
— О, не, нямам нищо общо с никакви списания. С Марти се запознахме вчера, докато пътувахме със совалката от Земята.
— Госпожа Бермудез се сприятелява много бързо — поясни Енрон.
— И аз го установих току-що.
Енрон се засмя. На Фаркас му направи впечатление, че смехът му е отмерен и добре отрепетиран тъкмо за такива ситуации.