— Е, в такъв случай няма да ви безпокоя повече. Но трябва да изпием по едно питие, какво ще кажете, а, Фаркас? Колко време възнамерявате да останете тук?
— Нямам представа. Поне още няколко дни.
— На почивка ли сте?
— Да, на почивка.
— Великолепно местенце, нали? Няма нищо общо със старата нещастна Земя — понечи да се оттегли Енрон. — Вижте какво, нали ще оставите на Йоланда името на хотела си? Ще ви се обадя, за да си уговорим среща. — След което се обърна към Йоланда с деликатен, но нетърпящ възражения глас: — Ще се видим по-късно, нали?
„Значи наистина пътуват заедно“ — каза си Фаркас. Скулпторката и шпионинът. Струваше си да помисли върху това. То съвсем не беше случайност. Очевидно Енрон го беше видял предишната вечер в ресторанта. Днешната среща беше организирана от него нарочно. Дали използваше жената като примамка? Не можеше да бъде сигурен, факт е, че пътуват заедно, но дали работят заедно? И ако е така, върху какво?
Енрон си беше тръгнал, Фаркас отново посегна към ръката й и тя му я подаде.
— Така. Да поговорим за днешния следобед, за мерките, които трябва да вземете за вашата скулптура, портрета, който искате да ми направите…
Накамура щракна тихо, но властно с два пръста и яркоблестящото съоръжение, което напомняше гигантски стоманен стършел без крила, отскочи във въздуха в центъра на обширното пусто помещение, в което провеждаха своя разговор с Роудс. Конструкцията изпълни почти цялото пространство.
— Това, доктор Роудс, е прототип на нашия междузвезден кораб. Показвам ви го не защото работата ви при нас, ако решите да опитате късмета си тук, би имала нещо общо с междузвездната програма, а просто защото нямам търпение да ви покажа докъде сме стигнали в своите разработки. Ще ми разрешите ли удоволствието да ви предложа още една чаша коняк?
— Все пак… — започна Роудс, но Накамура вече наливаше.
Роудс усети, че започва да се напива. Накамура му подаде чашата със свободната си ръка.
Всъщност може би беше по-добре да пийне малко. От първия миг разбра, че покрай този човек се чувства като в безтегловност. Подозираше, че той на всяка крачка ще се опитва да го надхитрява и да го поставя натясно, тъй че питието го караше да се чувства по-сигурен. Беше взел решение да не приема нищо при тази първа среща, независимо от ултимативността на средствата, с които би си послужил Накамура. Имаше достатъчно опит с пиенето, за да е сигурен, че малко или повечко коняк нямаше да го подведе да промени решението си; а и наистина му помогна да се поотпусне в тази крайно напрегната ситуация в присъствието на подобна страховита корпоративна фигура.
Разговорът в общи линии беше еднопосочен. Роудс знаеше, че е тук, за да слуша, а не да се опитва да прави добро впечатление. Вече беше направил впечатление. По всяка вероятност в „Киоцера-Мерк“ знаеха за него повече, отколкото той знаеше за себе си.
В началото на разговора Накамура му беше задал няколко най-общи въпроса относно настоящите му изследователски проекти. И то най-вече от учтивост: Накамура изобщо не се опитваше да изтръгне някакви корпоративни тайни от него. Роудс разказа накратко за онази част от програмата на „Самурай“ за генно присаждане, която вече беше публично достояние, а Накамура го изслуша любезно, като суфлираше от време на време, насочвайки го към един бегъл преглед на познатото и непознатото.
След това разговорът се прехвърли върху „Киоцера-Мерк“.
— И двамата сме дълбоко загрижени за съдбата на човешкия вид върху тази опустошена планета, доктор Роудс — започна с мрачен тон Накамура като студент, който подхваща тирада за околната среда. — И ние като вас смятаме, че са наложителни известни биологични промени, които да ни подготвят за предстоящите превратности. По мое мнение обаче ние далеч не сме постигнали в това отношение напредъка, който е постигнала вашата знаменита компания. Както вече положително ви е станало ясно, именно това е причината да ви поканя тук днес: да обсъдим с вас възможностите да получим съгласието ви да предоставите своите изключителни умения на нашите лаборатории.
С последвалата усмивка, мигновено кимване и едва забележим жест Накамура посочи, че не е необходимо Роудс веднага да дава отговор на това ясно формулирано изявление относно мотивите за тази среща.
— Все пак ние отбелязахме значителен прогрес, търсейки решение в съвършено друга посока. Имам предвид опитите ни, за които до вас вероятно са достигнали слухове, да разработим свръхсветлинен космически кораб, който би могъл да пренесе човешки заселници на подходящи планети извън слънчевата система.