Последната фраза беше произнесена с неочаквано натъртване. И с по-плътен глас: леко мушване между ребрата.
— Да — усмихна се Енрон, — предполагам, че бихме могли да финансираме нещо такова. Ако имаме мотиви, искам да кажа.
— Нима нямате?
— Не особено. Не повече от „Киоцера-Мерк“, бих казал, или от „Самурай“. Естествено, тук има хора, издирвани за сериозни престъпления срещу Израел. Чуждестранни шпиони, някои корумпирани висши чиновници и тъй нататък. Но има и голям брой пенсионирани висши чиновници от индустриалния шпионаж, както и разни злоупотребители и търговци с корпоративни тайни — все хора, които са се облагодетелствали за сметка на тази или онази компания и чието връщане на Земята, за да бъдат съдени, би било твърде благоприятно за същите тези компании. Съвсем ясно си представям как някоя мощна компания и някоя благоденстваща държава обединяват усилията си, за да изтеглят бегълците оттук, като всяка финансира наполовина начинанието. Но всичко това са празни фантазии, нали така? — щракна пренебрежително с пръсти Енрон. — Няма да има никакъв преврат. Никой не би искал да нарушава спокойствието на тази великолепна миниатюрна планетка. Освен това дочувам, че генералисимус Калаган разполага с твърде ефикасна тайна полиция. Говори се, че тук всеки е под наблюдение.
— И то доста изкъсо — добави Фаркас. — Би било твърде трудно да се осъществи някаква конспирация, освен може би отвътре: такава, в която са замесени самите придворни.
Енрон повдигна вежда.
Намекваше ли за нещо Фаркас? Бяха ли плановете на „Киоцера“ за узурпирането на това място отишли далеч по-напред, отколкото си представяха господин Давидов и неговите сътрудници? „Не, не — реши Енрон, — Фаркас просто разиграва варианти.“
Ако съществуваше някакъв вътрешен конспиративен ешелон от най-близки подчинени на генералисимуса и Фаркас беше замесен, никога не би рискувал да води подобен разговор в един ресторант, и то с някакъв израелски агент. Не би го споделил и с човек, когото познаваше добре. Щеше да го пази в тайна и от самия себе си. Поне Енрон би постъпил именно така, а нямаше основания да смята, че Фаркас би действал по-необмислено от него в подобна ситуация.
Така или иначе, точно сега нямаше как да разбере истината. Йоланда, която беше наблюдавала мълчаливо техния дуел, го потупа по китката.
— Келнерът ти прави знаци, Марти. Мисля, че те търсят на телефона.
— Ще почака.
— Може да е приятел на Дъдли. Очакваш с нетърпение да го чуеш.
— Добре, че ми напомни — каза неохотно Енрон. — Извини ме, Виктор. Връщам се веднага.
Проведе разговора в закрита кабина в дъното на ресторанта. Но физиономията, която се появи на монитора, не беше огромната животинска мутра на Майк Давидов. Отново беше по-деликатното и закръглено лице на агента Клюдж. Изглеждаше възбуден.
— Е?
— Заминал е. Вашият човек от Лос Анджелис.
— Имаш предвид Дъдли Рейнолдс? Къде е заминал?
— Върнал се е на Земята — отвърна Клюдж с дрезгав от неудобство глас. — Прецакаха ни. Никога не е отсядал в онзи хотел в Сантяго. Само са наели стая, след което моментално са тръгнали към терминала и са се качили на совалката за Земята под четири съвършено нови имена. Куфарите на тези копелета сигурно са пълни с паспорти.
— Мамицата му — изруга Енрон. — Появили се и изчезнали. Просто ей така.
— Направо са неуловими.
— Да. Наистина неуловими.
Този Давидов май действително заслужаваше уважение. Изглежда, не беше обикновен гангстер, след като се беше измъкнал от Валпарайсо Нуево толкова ловко, та дори хитрец като Клюдж не беше успял да го засече. Беше си свършил работата и се беше изпарил направо под носа му.
Енрон се запита дали Давидов се беше срещнал с Виктор Фаркас по време на престоя си тук. Нямаше начин да зададе въпроса на Фаркас, без да му съобщи неща, които все още не искаше да споделя. Може би имаше някакъв друг начин.
— Ще поръчате ли нещо друго? — попита Клюдж.
— Засега не. Не. Впрочем имам нещо предвид. Можеш ли да изнамериш всички места, които Давидов е посетил на Валпарайсо Нуево до най-малката подробност? Всичко, което знам, е, че е бил известно време в някакъв хотел, след което се е преместил под ново име в друг и сега по всяка вероятност лети към Земята. Можеш ли да разбереш колко време е бил тук и с кого се е срещал? Интересува ме най-вече дали се е виждал с безокия. Познаваш го. Фаркас.
— Веднага ще се заема — отговори Клюдж. — Ще проследя маршрута им отзад напред — от днес до момента на пристигането им.