— Добре. Добре. Започвай веднага.
Докато се връщаше към масата, целият се тресеше от яд и безсилие. Беше изминал целия този път за нищо — е, не съвсем за нищо, тъй като попадна на Фаркас и това го наведе на мисълта за възможна връзка между „Киоцера“ и преврата срещу генералисимуса.
Но и това беше само догадка. Щеше да му се наложи да открие Давидов в Лос Анджелис, за да установи достоверността й. По дяволите! По дяволите!
Положи максимални усилия, за да изглежда спокоен. Когато се приближи, стойките на телата им му подсказаха, че в негово отсъствие двамата бяха флиртували, което го вбеси още повече.
Фаркас, който се беше навел недвусмислено към Йоланда, се изправи незабележимо, докато Енрон беше все още на двайсетина крачки от масата. „Интересно — помисли си Енрон, — като че ли има очи и на гърба си.“ Йоланда усети от жеста му, че Енрон се е появил, и също се изправи, но не можа да скрие израза на лицето си: беше поруменяла, а очите й блестяха. Познатата превъзбуда извираше от всяка нейна пора. Това допълнително ядоса Енрон, но същевременно разбуди състезателния му нагон. „Нека я развлича зад гърба ми — мина му през ума, — но повече никога няма да я докосне. А като се приберем довечера в хотела, ще я чукам така, както никой досега не я е чукал.“
— Изглеждаш разстроен — отбеляза Йоланда. — Лоши новини ли?
— Нещо такова. Съобщение от Дъдли. Баща му е много болен и той незабавно се връща на Земята. По тази причина утре няма да можем да обядваме заедно.
— Много неприятно.
— Наистина. Чудесен човек — действително му съчувствам. Ще трябва да му се обадим веднага щом се върнем, нали?
— На всяка цена.
Енрон седна, а Фаркас стана и се усмихна.
— Моля за извинение. Връщам се веднага.
Енрон го проследи, като се питаше дали не беше отгатнал скрития смисъл на казаното от него и сега отива да се обади на някого. Но не беше това. Безокият се насочи към тоалетната.
— Вътре е. Сигурен съм — обърна се към Йоланда Енрон. — Действа под прикритието на „Киоцера“, за да подпомогне операцията на твоя приятел. Няма никакво съмнение.
— Той смята, че ти си изпратен за същото от Израел.
Невероятно хрумване! Енрон се ококори. Тази жена наистина беше непредсказуема. Мисълта й непрекъснато се стрелкаше в неподозирани посоки.
Все пак предположението й го обезпокои.
— Той ли ти го каза? — попита смутено евреинът.
— Не, разбира се, но тази мисъл не излиза от мозъка му. Както ти си убеден, че „Киоцера“ тайно подкрепя тази работа, така и той е убеден за Израел.
Почувства огромно облекчение. Това бяха чисто нейни измишльотини.
— В такъв случай дълбоко се лъже.
— Ами ако и двамата сте прави? Или и двамата се заблуждавате?
— Не разбираш нищо от тези неща — каза раздразнен Енрон.
— Забравих. Аз съм само една глупава крава и толкоз. Впечатлен си единствено от циците ми.
— Моля те, Йоланда.
— Вярно е, че имам хубави цици. Много мъже са ми го казвали и никога не ми е минавало през ума да им се противопоставя. Но в мен има и други неща, повярвай ми, Марти. Ако имаш късмет, може и да ги откриеш.
— Не ме разбра. Дълбоко уважавам…
— Да. Убедена съм.
Йоланда погледна над рамото на Енрон. Фаркас отново бе изникнал зад гърба му.
— А сега поръчката — каза развеселен той, докато заемаше мястото си. — Както вече ви казах, често вечерям тук и ако ми разрешите, бих ви препоръчал едно-две неща…
Валеше проливен дъжд, когато „Тонопа Мару“ навлезе в залива на Сан Франциско с айсберга зад гърба си. Карпинтър си помисли, че след като не беше паднала капка влага бог знае откога, пороят се изливаше тъкмо навреме, сякаш за да приветства огромния воден запас, който бяха довлекли.
Докато плаваха насам, времето беше нетърпимо безоблачно, без следа от обичайните и дори задължителни водни изпарения, които се струпваха в небето и го покриваха с бялата си пелена над по-голямата част от планетата. Това беше едно от явленията на парниковия ефект — повишената влажност на атмосферата, която усилваше причиненото от CO2 и останалите парникови газове затопляне. Но поради необясними причини през цялото това време над „Тонопа Мару“ не се появи нито едно облаче и слънцето яростно припичаше върху айсберга, който въпреки огледалната си покривка се топеше под безмилостния огън.
И все пак по-голямата му част достигна до Сан Франциско. Бяха в самия край на плаването, вече се промъкваха под вековния Голдън Гейт Бридж със седемнайсет — осемнайсеткилотонния леден антарктически отломък зад себе си, за да се гмурнат под обезумелите порои, които се изливаха върху потъналия в следобеден мрак град покрай залива.