— Облечи се.
Тя стъпи извън роклята и тръгна към него, само по бикини. Държеше главата си гордо вдигната нагоре, решена да запази достойнството си непокътнато.
— Готова съм да работя и по две смени, Бонър. Ден и нощ. Няма да можеш да намериш мъж, който би направил това.
С мрачна решителност тя се пресегна и хвана ръката му.
— Не ме докосвай! — той се изви назад, сякаш го беше ударила, и в очите му вече я нямаше познатата празнота. Вместо това те притъмняха от гняв, толкова дълбок, че тя инстинктивно отстъпи назад.
Той грабна роклята и я бутна в ръцете й.
— Облечи я!
Поражението я накара да отпусне безпомощно рамене. Беше загубила. В момента, в който ръката й докосна меката синя тъкан, очите й срещнаха образа на Г. Дуейн Сноупс, втренчен в нея от аления одрипан плакат, висящ на стената.
Тя навлече роклята си, докато Бонър се отправи към вратата и я отключи. Но не я отвори. Вместо това постави ръце на хълбоците си и наведе замислено глава. Раменете му се повдигаха и спускаха, сякаш дишаше много дълбоко.
Нейните вдървени и разранени пръсти тъкмо бяха успели да закопчеят и най-горното копче, когато вратата на снекбара се отвори широко.
— Здрасти, Гейб, получих съобщението ти. Къде…
Отец Етън Бонър замръзна на мястото си, когато я видя. Той бе рус и приказно красив мъж, с много фини черти и меки очи — пълна противоположност на брат си.
Тя усети точно момента, в който я разпозна. Меките му устни се присвиха, иначе благите му очи сега изразяваха само презрение.
— Така, така. И това ако не е вдовицата Сноупс…
Трета глава
Гейб се извърна при думите на брат си.
— Какво искаш да кажеш?
Рейчъл усети нещо покровителствено в начина, по който Етън погледна към Гейб. Той се приближи към него, сякаш искаше да го предпази, абсурдна идея, като се вземе предвид, че Гейб бе по-едър и по-мускулест от брат си.
— Тя не ти ли каза коя е? — Етън я изгледа с явно осъдителен поглед. — Да, доколкото знам, семейството на Сноупс никога не е било известно със способността си да говори истината.
— Аз не съм от семейството на Сноупс — отвърна Рейчъл вдървено.
— Всички онези нещастни хора, които изпращаха пари, за да те поддържат, биха били изненадани да чуят това.
Погледът на Гейб се премести от нея към брат му.
— Тя каза, че името й е Рейчъл Стоун.
— Не вярвай на нищо, което казва — Етън се обърна към Гейб с мек глас, който хората обикновено използват, когато разговарят с болен човек. — Това е вдовицата на покойния, но едва ли за оплакване Г. Дуейн Сноупс.
Етън влезе навътре в снекбара. Носеше добре изгладена синя оксфордска риза, панталони с идеални ръбове и чифт добре излъскани обувки. Русата му коса, сините очи и правилните черти контрастираха ярко с много по-грубо изглеждащия му брат. Етън някак си приличаше на ангел небесен, докато Гейбриъл, въпреки името си, би бил по-подходящ за управник на някое по-мрачно царство.
— Г. Дуейн умря преди около три години — продължи Етън, отново използвайки този гальовен глас, сякаш седеше до леглото на някой смъртно болен. — Ти тогава живееше в Джорджия. В деня на смъртта си той бе на път да напусне страната, опитвайки се да избяга от законите, заедно с няколко милиона долара, които не бяха негови.
— Спомням си, че бях чул нещо такова — отговорът на Гейб прозвуча повече като нещо, казано по навик, а не предизвикано от някаква заинтересованост към споменатата история. Рейчъл се чудеше дали въобще нещо го интересува. Ако имаше такова, нейният стриптийз със сигурност не беше го развълнувал. Тя потрепери и се опита да не мисли за това, което бе направила.
— Самолетът му се повреди и падна в океана. Откриха тялото му, но парите все още са някъде на дъното на Атлантика.
Гейб се облегна на барплота и бавно извърна глава към нея. Тя откри, че не е в състояние да срещне погледа му.
— Г. Дуейн си живееше твърде почтено, преди да се ожени за нея — продължи Етън. — Но госпожа Сноупс обича скъпи коли и модни дрехи. Той ставаше все по-алчен, с цел да задоволи прищевките й и постепенно неговите кампании за набиране на средства станаха толкова абсурдни, че в крайна сметка доведоха до пълния му крах.
— Май не е първият телеевангелист, на когото се случва това — отбеляза Гейб.
Устните на Етън се присвиха.
— Дуейн проповядваше теологията на благоденствието: Дай това, което можеш да дадеш от себе си. Раздели се с това, което имаш, дори и да е последният ти долар, и ще получиш обратно сто долара. Сноупс описваше Бог като някаква всемогъща ротативка и хората му се доверяваха безрезервно. Той получаваше чекове дори и от службите за социално осигуряване, пари, предназначени за най-бедните. Имаше една жена от Южна Каролина, която бе диабетичка, но изпрати на Сноупс парите, от които се нуждаеше, за да си набави инсулин. Вместо да й ги върне обратно, Дуейн прочете писмото й по ефира, като пример, който всеки би трябвало да последва. Това наистина бе един от златните моменти на телеевангелизма.