Ако беше го изрекъл грубо, всичко би било наред, но защитата й срещу този тих, премерен тон бе много слаба. Все пак събра колкото можа сили и се хвърли в атака.
— Аз съм отговорна за него, Бонър. Аз! Няма кой друг. Аз съм отговорна за храната му, за дрехите му, за инжекциите, които му слагат, за всичко.
— Точно затова може би трябва да се погрижиш по-добре и за себе си.
Очите й проблеснаха гневно.
— Недей да ми казваш какво трябва да правя.
— Хората със сходни съдби трябва да се поддържат един друг.
Думите му, подсилени от явното разбиране, което прочете в очите му, накараха дъхът й да секне. Искаше й се да го нападне отново, но просто не можеше да събере мислите си. Той подхващаше тема, над която трябваше да се замисли сериозно още преди доста време, но просто не бе в състояние да застане лице в лице с истината.
— Не искам да говоря за това.
— Добре. Яж тогава.
Пръстите й конвулсивно сграбчиха хартиената торбичка в скута й и тя се насили да се изправи пред реалността, която не искаше да приеме.
Колкото и да се лишаваше от всичко, не би могла да даде гаранция, че Едуард ще бъде в безопасност.
Почувства прилив на безпомощност, толкова силен, че заплашваше да я сломи окончателно. Искаше й се да складира всичко за него, не само храна, но и сигурност, самочувствие, здраво тяло, добро образование, къща, в която да живее. А никакви самолишения нямаше да са достатъчни за всичко това. Можеше да се лишава от храна, докато заприлича на скелет, но това пак нямаше да бъде гаранция, че стомахът на Едуард ще е пълен.
За нейно безкрайно учудване очите й помръкнаха и една сълза се плъзна по долния й клепач, а след това и по бузата. Не можеше да понесе мисълта, че Бонър я е видял да плаче, затова го изгледа свирепо.
— Да не си посмял да кажеш и една дума!
Той вдигна ръце, преструвайки се, че се предава, и отпи глътка от лимонадата си.
Една силна тръпка мина по цялото й тяло. Бонър беше прав. Борбата за оцеляване, която водеше през последните няколко месеца, наистина я беше подлудила. И само някой също толкова луд можеше да види тази истина.
Тя реши да погледне най-после истината в очите. Едуард нямаше никого другиго на този свят, освен нея, а тя не се грижеше добре за себе си. Като подлагаше тялото си на глад, тя поставяше и без това несигурното им съществуване в още по-голяма опасност. Настървено грабна хамбургера от пакета.
— Ти си кучи син!
Гейб се намести по-удобно на мястото си и бутна козирката на шапката си над очите, сякаш се приготвяше да си подремне сладко.
Тя натъпка хамбургера в устата си, преглъщайки го заедно със сълзите си.
— И все пак не мога да проумея, как може да имаш нахалството да ме наричаш луда — тя отхапа още един голям залък и вкусът му беше толкова хубав, че чак потрепери. — Що за ненормалник трябва да си, за да отвориш кино за автомобилисти? Ако случайно не си забелязал, Бонър, тези кина са мъртви от около тридесет години. Ще банкрутираш още преди да е свършило лятото.
Устните му едва се помръднаха под ръба на козирката.
— А сега ме попитай дали ми пука.
— Ти си поне десет пъти по-луд от мен.
— Продължавай да ядеш.
Тя избърса очи с опакото на ръката си, след това заръфа отново сандвича. Това бе най-вкусният хамбургер, който някога бе яла. Заговори отново, с препълнена уста.
— Защо всъщност правиш това?
— Защото не мога да измисля нещо друго, с което да запълня времето си.
Тя облиза една капка кетчуп от пръста си.
— И с какво си се занимавал, преди да си изгубиш ума?
— Бях убиец на мафията. Свърши ли с плаченето вече?
— Не съм плакала! И наистина ми се иска да си убиец, тъй като ако имах пари, още в тази минута бих те наела да очистиш сам себе си.
Той леко повдигна козирката на шапката и я погледна равнодушно.
— Просто се опитай да скъташ някъде всичката тази дълбока, искрена омраза към мен и ще се разбираме чудесно.
Рейчъл не му обърна внимание и започна да яде картофките по три наведнъж.
— И как се залюби с Г. Дуейн?
Въпросът дойде неочаквано — вероятно събеседникът й просто искаше да смени темата на разговор, но след като досега не й бе дал никаква информация за себе си, то и тя не възнамеряваше да му дава такава за нея.
— Срещнах го в един бар за стриптийз, където изпълнявах екзотични танци.
— Вече съм виждал тялото ти, Рейчъл, и освен ако не си имала много повече плът по кокалите си тогава, не би могла да си купиш и една дъвка с това, което си изработвала като стриптийзьорка.
Тя се опита да се засегне от думите му, но май не й беше останала достатъчно много суетност.
— Те не обичат да ги наричат стриптийзьорки. Знам го, защото с една от тях живеехме в съседни стаи преди няколко години. Обичаше да ходи на солариум всеки ден преди представлението.