Изражението на Кристи бе умилителна комбинация от копнеж и разочарование.
— Няма ли да си сменям външността?
— Ще си я смениш, но само ако не си щастлива с начина, по който изглеждаш сега.
— Не съм — въздъхна тя.
— Тогава давай напред! Но го направи за себе си, Кристи, не заради Етън.
Те се усмихнаха една на друга и Рейчъл разбра, че нещо се беше променило между тях. До тази вечер те бяха просто познати. А сега вече бяха приятелки.
През следващите няколко дни тялото на Рейчъл окончателно се върна към живота, и то как. Чувстваше се млада и изпълнена с еротика. Времето през втората половина на юни бе приятно, с ниска влажност и температури, които само понякога надминаваха двадесет и седем, но тя винаги се чувстваше така, сякаш нещо я гори отвътре.
Докато работеше, държеше копчетата на домашните си рокли разкопчани в горната част, така че бризът да може да докосва колкото се може по-голяма част от тялото й. Влажната, но изтъркана памучна тъкан се прилепваше към гърдите й, очертавайки техните малки, високо разположени форми по начин, който я караше да се чувства сластолюбива и секси. Вдигна косата си на кок и започна да прави вятър на бедрата си с полите на роклята, опитвайки се да се спаси от жегата. И през цялото време усещаше как очите му я поглъщат.
Той за миг вдигаше поглед от работата си, изтриваше ръце в джинсите си и се вторачваше в нея. Цялата й кожа настръхваше. Това бе лудост. Чувстваше се отмаляла и в същото време напрегната.
Понякога той й излайваше по някоя заповед, или прикрита обида, но тя почти не чуваше думите му, тъй като сетивата й трансформираха всичко, което чуеше от него, в думи, които той действително имаше предвид.
Желая те.
Тя също го желаеше. За секс, казваше си тя. Само заради секса. Нищо повече. Без интимни обвързвания, без размяна на чувства, само секс.
Когато тялото й се нагорещяваше до такава степен, че се плашеше да не избухне в пламъци, тя си налагаше да мисли за други неща: за все по-задълбочаващото й се приятелство с Кристи, за вълнението на Едуард, докато й разказваше как е минал денят му, а също и за раклата на Кенеди.
Всяка нощ отиваше до билото на планината Хартейк и се взираше в къщата, в която някога бе живяла. Трябваше да се вмъкне вътре и да поднови търсенето на ракличката, но не можеше да поеме риска отново да се сблъска с него. Не беше казал нищо за липсващия ключ и тъй като отварянето на киното бе планирано за след две седмици, тя силно се надяваше, че е забравил за него. Нали щеше да каже нещо, ако не беше така. Понякога й се искаше да се разкрещи от напрежение. Само ако можеше Гейб да замине нанякъде, така че да се вмъкне в къщата…
Девет дни след като за първи път бе проникнала в къщата на брат му, най-после й се отдаде възможността, която очакваше.
Гейб се приближи до нея тъкмо когато монтираше новите хромирани дръжки на шкафовете в снекбара. Дори преди да чуе стъпките му, тя усети миризмата на боров одеколон и прах за пране, и се зачуди как този човек, който се занимаваше с физически труд, успява винаги да се поддържа толкова чист.
— С Етън трябва да свършим нещо. Няма да съм тук през остатъка от деня, така че заключи, когато привършиш работа.
Тя кимна, а сърцето й се разтуптя. Докато Гейб беше зает с брат си, тя най-после щеше да успее да се вмъкне в къщата.
Завърши работата си за рекордно кратко време, след това подкара към вилата на Ани. Когато пристигна, измъкна ключа от скривалището му, в дъното на едно чекмедже, и бързо се отправи към планината. Когато наближи къщата, вече бе започнало да вали лек дъжд.
Полите на роклята, която бе облякла този ден, поизтъркана бледорозова дреха с избродирани по нея тюркоазни завъртулки, бяха станали влажни от дъжда. Същото се отнасяше и за тежките й обувки и чорапите й. Тя ги събу в пералното помещение, тъй като не искаше да оставя никакви следи, и се запъти боса по стълбището на безмълвната къща.
Първо претърси детската стая, решително потискайки изблиците на носталгия, които я караха да й се иска да се свие на старото люлеещо се легло, стоящо все така до прозореца, и да си спомни чувството, което бе изпитвала при допира на малката бебешка главичка на Едуард до гърдите й. Не намери раклата в тази стая и се отправи към някогашната си спалня.
Тази стая бе най-променена в сравнение с всички останали и докато се взираше в последните технически нововъведения, подредени върху модерната работна маса във формата на буквата L, тя си мислеше за доктор Джейн Дарлингтън Бонър, етървата на Гейб. Дали бе толкова щастлива с брака си, колкото изглеждаше на онази снимка в списанието?