Выбрать главу

Още докато Гейб подкарваше пикапа, тя усети, че напрежението, което се усещаше между тях през целия ден, осезаемо се усилва. Спусна стъклото от нейната страна и едва тогава осъзна, че климатикът е включен.

— Горещо ли ти е? — той я изгледа лакомо, но тя бе прекалено нервна в момента и се престори, че не е забелязала погледа му.

— Днес беше доста топло. Направо горещо.

Той сложи ръка на бедрото й и леко я притисна, окуражавайки я да се приближи към него, но наместо това тя се обърна на другата страна и вдигна стъклото. Гейб отдръпна ръката си.

Не искаше да си помисли, че се прави на интересна, особено пък след като самата тя го желаеше толкова много. Затова реши, че трябва да му каже.

— Гейб, от тази сутрин съм неразположена.

Той извърна глава и я изгледа продължително.

— Периодът ми — уточни тя.

Той изведнъж се изсмя остро.

— Много добре знам какво означава да си неразположена, Рейчъл. Но не мога да разбера, защо си мислиш, че това би могло да ме интересува.

Тя се изчерви и това я накара да се ядоса на себе си.

— Не мисля, че ще се чувствам удобно…

— Скъпа, ако наистина си решила да ставаш лека жена, ще трябва да се освободиш от задръжките си.

— Това не са задръжки. Става въпрос за елементарна хигиена.

— Глупости. Говорим точно за една голяма задръжка — той се засмя сухо и излезе на главния път.

— Добре, продължавай, подигравай ми се — каза тя обидено. — Така или иначе този проблем ще отмине след няколко дни. Но другият проблем никак не е толкова лесен.

— И какъв е той?

Тя проследи една синя резка по полата на мандаринено бялата рокля, която бе заделила за работа с боя.

— Нямам никаква представа как ние двамата ще се справим с нашия… нали разбираш. С нашия флирт?

— Флирт? — попита той засегнато. — Така ли го наричаш?

Влязоха в един завой на пътя и тя примижа срещу залязващото слънце.

— Във всеки случай не мога да го нарека връзка — тя замълча. — Връзка звучи прекалено сериозно. Това си е флирт и работата е там, че аз не виждам как ще продължим с него.

— Не мисля, че ще имаме някакви проблеми.

— Ако наистина вярваш в това, значи не си премислил достатъчно добре ситуацията. Искам да кажа, че ние не можем просто да се измъкнем посред бял ден и… и…

— Да флиртуваме?

Тя кимна.

— Не разбирам, защо не — той взе слънчевите си очила от арматурното табло и ги сложи.

Рейчъл се зачуди дали с тях искаше да се предпази от слънцето, или от нея.

— Ти май нарочно се правиш на глупак.

— Не, аз просто не виждам какъв е проблемът. Или да не би все още да говориш за този твой период?

— Не! — тя рязко спусна сенника пред себе си. — Говоря по принцип. Наистина ли мислиш, че двамата просто ще го правим посред бял ден?

— Стига да искаме.

— И къде бихме отишли?

— Където си искаме. След това, което се случи вчера, не мисля, че някой от нас ще бъде прекалено претенциозен.

Той погледна към нея и Рейчъл видя миниатюрното си отражение в стъклата на очилата му. Изглеждаше малка, незначителна, сякаш готова да се разпадне на парчета при първото подухване на вятъра.

— Ако тезгяхът в снекбара не ти е по вкуса, бихме могли да отидем и до къщата — додаде той.

— Ти нищо не разбираш.

— Ами тогава най-добре да ми обясниш — говореше като човек, чието търпение всеки момент ще бъде изчерпано, и тя разбра, че все пак ще трябва да му каже това, което мисли.

— Ти ми плащаш на час.

— Каква връзка има пък това?

— Какво ще стане през часа… през часовете… през които ние… флиртуваме?

Той я изгледа изпитателно.

— Това е някакъв подвеждащ въпрос, нали?

— Не.

— Не знам. Нищо няма да стане.

— Но нещо ще се случи с моята заплата.

— Това няма нищо общо с твоята заплата.

Явно трябваше да му го каже в прав текст.

— Ще ми плащаш ли за часовете, през които флиртуваме, или не?

Той отново я изгледа невярващо.

— Не! Отговорът ми е не! Разбира се, че няма да ти плащам.

— Аз едва свързвам двата края дори и при сегашното положение. Нуждая се от всяко пени, което изкарвам! Вчерашният следобед ми костваше парите, с които щях да си купя храна за половин седмица.

Последва дълга тишина.

— Няма да мога да се преборя с теб, а?

— Не разбираш ли? Нищо не може да се случи, докато работим заедно, дори и да искаме, тъй като ти контролираш заплатата ми. А след работа аз имам едно петгодишно дете, за което трябва да се грижа. Нашата сексуална връзка е обречена още преди да е започнала.