Е, без Кристи. Тя даже никак не го обичаше. Беше я предал и сега тя бе абсолютно безчувствена към този плъх — пропагандатор на Евангелието, уж разговарящ с Бога.
— Кристи, бих искал да говоря с теб.
— Давай — изсумтя тя също толкова небрежно, колкото би го направила и Рейчъл, и обърна безгрижно глава.
Нямаше да му позволи да разбере колко съсипана бе била от отношението му към нея във вторник сутринта. След като бе избягала от него, и се бе прибрала право вкъщи и бе събрала всичките си нови дрехи с намерението моментално да ги изхвърли. Но в последния момент бе мярнала отражението си в голямото огледало в спалнята и това я беше спряло.
Докато се взираше в отражението си, тя най-после бе разбрала какво се опитва да й втълпи Рейчъл още от самото начало. Ако искаше да прави промени със себе си, трябваше да ги направи заради самата себе си, а не с единствената цел да свали едно надуто старо момче, което се прави на свещеник, и което има емоционалната зрялост на шестнадесетгодишен хлапак. Точно тогава си каза, че е длъжна да подложи новата си външност на един безпристрастен тест и едва тогава да реши дали се харесва, или не.
— Искам да разговаряме насаме.
Явно искаше да й изнесе лекция. Трябваше да мобилизира всичкия си кураж, за да дойде сама тук тази вечер, и нямаше намерение да се оставя някой да се опитва да я поучава. Тя поклати отрицателно глава.
Гласът му стана по-твърд.
— Хайде, Кристи.
— Не.
— Разкарай се оттук, задник такъв.
Беше се обадил приятелят на Анди и Кристи го изгледа шокирано. Никой не си позволяваше да разговаря с Етън по този начин. След това си спомни, че Джейсън е от Шарлот и няма представа кой е Етън.
Анди удари леко приятеля си по рамото.
— Ъъъ… извинявайте, пастор Етън. Джейсън не е оттук.
Етън ги изгледа с поглед, който обещаваше вечно проклятие, след това отново насочи погледа си към нея.
— Кристина, веднага ела с мен.
От джубокса се разнесе песента „Ти не ме притежаваш“.
Стомахът на Кристи се сви на топка от нервно напрежение. Прибра една смачкана салфетка и целофана отпреди малко отворена кутия цигари и премести каната с бира към средата на масата, така че всеки да може да си сипе.
Етън се наведе към нея и заговори толкова тихо, че само тя можеше да го чуе.
— Ако не направиш това, което ти казвам, ще те хвана и ще те изведа оттук насила.
Никак не приличаше на обичайния пастор Етън, приятелят на всички, и с малко закъснение Кристи си спомни, че той все пак притежава характер. Не го демонстрираше често и винаги бе готов да прости впоследствие, но това тук не беше после, а сега, затова тя реши да не го предизвиква повече.
Изправи се с наглед невъзмутимо лице и кимна благосклонно.
— Добре, добре. Предполагам, че ще мога да ти отделя няколко минути.
Етън не стана никак по-любезен след победата си.
— Ще ми ги отделиш и още как!
Той я хвана здраво за лакътя, но още при първите си крачки Кристи усети как нервността й изчезва. Над нея сякаш се бе разстлал някакъв розов облак, който я караше да се чувства спокойна и уверена. Не бе свикнала да пие и макар тази вечер да не бе довършила още втората си бира, осъзна, че това е достатъчно, за да й замае главата. Чувството беше великолепно и тя си каза, че Етън може да й проповядва каквото си иска и колкото си иска, просто нямаше намерение да му обръща внимание.
Етън я поведе към колата си. Когато се приближиха, той използва свободната си ръка — тази, която не беше стиснала лакътя й — и се потупа по левия джоб на джинсите. След като не намери това, което търсеше, той посегна и към десния джоб, след това опипа и задните.
Пак си беше забравил ключовете. Те със сигурност се намираха на масата вътре и това бе причината тя винаги да носи резервните ключове в чантата си. Кристи механично понечи да ги извади оттам, но тогава си спомни, че в момента не е със старата си чанта с безброй джобове по нея, а с модерна малка чантичка със златна верижка. Освен това си спомни как Рейчъл й бе казала да спре да се държи с него като с дете.
— Забравил съм си ключовете — той протегна ръка. — Дай ми резервните.
Добрата стара благонадеждна Кристи Браун. Неговата абсолютна сигурност, че тя още носи резервните ключове за колата му — макар вече да не работеше за него — издълба една голяма дупка в розовия облак над главата й и тя осъзна, че всъщност не е толкова пияна, колкото й се искаше.
— Съжалявам.
Той пусна ръката й. Изгледа я раздразнено, хвана дръжката на чантичката и я свали от рамото й. Кристи мълчаливо го наблюдаваше как се рови в съдържанието.
— Не са тук.