Говорейки тихо, така че да не може да я чуе никой друг, тя се обърна към Рейчъл:
— Знам, че нямам достатъчно пари, за да заменя всичките тези неща, но някак си… Как да кажа. Те просто не ми отиват вече — тя се изсмя виновно. — Слушай ме само! Едва преди пет дни си смених прическата и си купих нови дрехи, а вече си мисля, че съм друг човек. Може би просто се чувствам виновна, че не се преместих във Флорида, както искаха родителите ми.
— Последната седмица не беше никак лека за теб — Рейчъл постави последните няколко чаши на един от рафтовете в кухненския шкаф. — И недей да се тревожиш за обзавеждането. Това са основните неща и би могла да ги освежиш с възглавници, панделки, може дори да закачиш някакви постери. Всичко ще изглежда страхотно, когато подредиш.
Едуард излезе от спалнята.
— Трябва ни отвертка, за да монтираме леглото. Имаш ли?
Кристи се приближи към малкия, грижливо подреден комплект с инструмент, който седеше отворен на белия барплот, разделящ кухнята от всекидневната.
— Опитай с това.
С вид на много важен човек, предизвиквайки усмивката на Рейчъл, Едуард взе отвертката и се запъти обратно към спалнята, където го чакаше Етън. Етън Бонър може и да беше един от най-мразените от Кристи хора в момента, но щедростта му към Едуард караше Рейчъл да забрави за собственото си чувство на неприязън към него. За първи път синът й получаваше възможност да довърши някаква истинска работа заедно с възрастен мъж и той явно бе очарован от това.
Кристи погледна към спалнята и прошепна на Рейчъл:
— Етън беше ужасен в четвъртък, когато се засякохме в „Маунтинърс“, но оттогава се държи така, сякаш нищо не се е случило.
— Предполагам обаче, че му е толкова трудно да забрави за срещата ви, колкото и на теб.
— Ха!
Рейчъл се засмя и прегърна възмутената си приятелка. Тази вечер Кристи бе пременена с яркочервена тениска в комбинация с чисто нови джинси. Гримът й почти не се забелязваше и тя бе заменила златистите си сандалки с чифт стари маратонки. Нямаше нищо кой знае колко секси във външния й вид, но Рейчъл бе забелязала начина, по който очите на Етън я опипваха от време на време.
— Изгубих всичките тези години да си мечтая за някакъв недозрял лицемер, но нямам никакво намерение да продължавам по този начин!
Ако Кристи заговореше малко по-силно, Етън сигурно щеше да я чуе, но Рейчъл реши, че се е намесила достатъчно много в отношенията им и не каза нищо.
— Спестявах по-голямата част от парите си, докато живеех при родителите си, така че имам достатъчно средства, за да се запиша да уча. Трябва да положа само няколко изпита, за да взема диплома за детска учителка, и предполагам, че няма да е трудно да си намеря работа, поне като помощник-учител. Това ще ми помогне да си изплащам по-лесно и ипотеката.
— Звучи чудесно.
— Трябваше да го направя още преди години.
— Може би не си била готова за това.
— Предполагам — Кристи се изсмя нервно. — Хубаво е, знаеш ли. За първи път през живота си не се чувствам невидима.
Рейчъл предполагаше, че всичко бе в резултат по-скоро на умствената нагласа на приятелката й, отколкото на промяната във външността й, но запази това мнение за себе си.
Етън се появи на вратата на спалнята, с Едуард до себе си.
— Готово е. Искаш ли сега да се захванем с библиотечката?
— Благодаря, но още не съм готова да я сложа — Кристи говореше с безцеремонност, която граничеше с грубост.
— Добре. Тогава ще инсталираме телевизора.
— Помогна ми достатъчно, Етън. Благодаря.
Нямаше как по-ясно да му подскаже, че го освобождава, но Етън отказваше да разбере намека и да си тръгне.
— Хайде, Едуард. Ела тогава да видим какво може да се направи за тази заяждаща врата на банята.
— Строителят ще изпрати някой да се погрижи за това утре. Наистина нямам повече нужда от помощта ти, Етън. Ще се видим утре на работа.
Това вече бе прекалено директно, за да може да се пренебрегне. Етън върна инструментите в куфарчето и докато се отправяше към вратата, Рейчъл изпита съжаление към великолепния пастор Бонър.
Прозорците бяха тъмни. След инцидента с горящия кръст Гейб знаеше, че Рейчъл не бива да остава сама в планината Хартейк. И сега, след като Кристи си бе заминала, той сериозно се притесняваше.
Възнамеряваше да отиде във вилата по-рано, но при него се бе отбил Етън и му се наложи да изслуша един безкраен монолог относно това колко груба била Кристи с него, след което трябваше да се прави, че не обръща внимание на няколко доста директни подмятания, че Рейчъл иска да се добере до парите му. Това определено беше вярно, но не и по начина, който имаше предвид Етън. Така срещата им се беше проточила и сега бе почти полунощ.