Той паркира пикапа близо до гаража и остана в кабината за известно време, чувствайки се объркан. Разговорът за Чери, който бе провел този следобед, макар и съвсем кратък, бе започнал да освобождава нещо в него. Ако Рейчъл живееше сама във вилата, нямаше да бъде чак толкова сложно да се нанесе при нея. Но трябваше да се съобразява и със сина й и само мисълта да живее с това бледо, мълчаливо момче накара настроението му отново да помръкне.
Детето, разбира се, не бе виновно за нищо и той се бе опитал да се отърси от отношението си към него вече десетки пъти, но не можеше. Винаги когато погледнеше към Едуард, се сещаше за Джейми и за това как по-ценното дете беше умряло.
Пое си дълбоко въздух. Тази мисъл бе грозна. Непростима. Опита се да я изблъска от главата си, взе куфара от багажника и се отправи към къщата. Макар нощта да бе облачна и наоколо да нямаше никакви лампи, той се ориентираше безпогрешно. Беше прекарал стотици нощи в тази вила, когато беше дете.
Колко пъти двамата с Кал се бяха измъквали през задния прозорец, след като заспеше Ани. И тръгваха да разучават околността. Етън бе прекалено малък, за да идва с тях, и сега все още се оплакваше понякога, че е изпуснал някои от най-вълнуващите приключения на двамата си по-големи братя.
Тъкмо когато се приближаваше към входната врата, в далечината се чу гласът на кукумявка. Обувките му издаваха мек, свистящ звук в тревата, а ключовете подрънкваха в ръката му.
— Стой, не мърдай!
Сянката на Рейчъл се появи на вратата, висока и решителна. Той понечи да измисли някаква шега, но в същия момент видя, че старият револвер на Ани Глайд е насочен право в гърдите му, и реши, че може би сега не най-подходящият момент да се прави на оригинален.
— Имам пистолет и няма да се поколебая да го използвам.
— Аз съм. По дяволите, Рейчъл, държиш се като в някой второкласен детективски филм.
Тя веднага отпусна дулото на пистолета.
— Гейб? Какво правиш тук по това време? Толкова ме изплаши!
— Дойдох, за да те пазя — отвърна сухо той.
— Посред нощ?
— Щях да дойда по-рано, но изгубих доста време с Етън.
— Брат ти е пълен идиот.
— Той също е луд по тебе — Гейб мина покрай нея и взе пистолета от ръката й.
Тя се пресегна зад плъзгащата се врата и светна жълтата външна лампа. Устата му пресъхна, когато я видя да стои там, с разголени крака и със същата синя риза, която бе носила на сутринта, когато бяха открили онзи надпис. Разбърканата й коса изглеждаше като някакво антично злато на светлината на лампата.
— Какво е това? — попита тя.
— Много добре виждаш, че е куфар. Ще се нанеса тук за известно време.
— Кристи ли те накара да го направиш?
— Не. Тя се безпокоеше, разбира се, но идеята беше моя. Докато тя беше тук, не мислех, че би могла да станеш обект на нещо повече от заплахи, но сега, когато Кристи си замина, ти ставаш доста по-уязвима.
Гейб влезе във всекидневната, остави куфара си на земята и провери револвера. Не беше зареден и той й го върна обратно. В същото време си помисли за тридесет и осемкалибровия си пистолет, който бе заключил на сигурно място, преди да напусне къщата. Да държи зареден пистолет до леглото си, изведнъж му се бе сторило неприлично.
— Прибери го някъде.
— Според теб аз не мога да се грижа за себе си, нали? Е, искам да ти кажа, че мога, затова можеш да се метнеш обратно на пикапа си и да си вървиш.
Той не успя да сдържи усмивката си.
— Спести си хвалбите, Рейчъл. Безкрайно се радваш, че съм при теб, и много добре го знаеш. Знам го и аз.
Тя направи недоверчива гримаса.
— Наистина ли се нанасяш тук?
— Достатъчно ми е трудно да спя дори и когато не се притеснявам, да не би да се случи нещо с теб.
— На мен не ми е необходима бавачка, но бих се радвала да си имам компания.
Това без съмнение щеше да бъде най-голямото й признание, че се страхува. Тя отиде да остави пистолета, а Гейб понесе куфара си по задния коридор към бившата спалня на баба си, която вече бе освободена от багажа на Кристи. Докато гледаше към старинното легло и към люлеещия се стол в ъгъла, той си спомни колко се плашеше през нощта, когато беше малък. Често това го караше да се промъква в тази стая и да се сгушва при Ани. Би могъл да отиде и при Кал, но не искаше по-големият му брат да разбере, че го е страх. Веднъж обаче пак така се беше промъкнал при баба си само за да установи, че Кал е вече там.