Търкот бе узнал, че хората от „Меджик-12“ — по заповед на стража — се готвят да задействат двигателите на кораба-майка и да го отправят към Марс, откъдето да вземе Аспасия и последователите му. Освен това узна, че включването на междузвездния двигател на кораба-майка ще привлече вниманието на древните врагове на аирлианците, известни като „гъмжилото“, и ще доведе до унищожението на Земята. Търкот съумя да попречи на този план, но след това между двете фракции избухна война, на която човечеството бе ужасен свидетел.
Както се оказа впоследствие, Търкот бе успял да убие Аспасия и да унищожи приближаващия се от Марс флот, но Сянката на Аспасия се бе укрил на Великденския остров, отнасяйки със себе си Граала. Там той разполагаше с нарастваща военна сила. А в Китай Артад бе пробуден от Онези, които чакат.
Ето как изглеждаше светът в този момент, когато малката група се спускаше с асансьора към Куба — командно-контролния център в недрата на Планината на конярите, откъдето се ръководеха всички операции.
Търкот отнесе Дънкан право в заседателната зала. Останалите го последваха, вратата зад тях се плъзна и в помещението се възцари неспокойна тишина. Търкот положи Дънкан в един фотьойл и се отпусна на седалката до нея.
До него седна Яков. Муалама, африканският археолог, който бе тръгнал по стъпките на сър Ричард Франсис Бъртън и бе открил тайните записки на англичанина, в които той разкриваше какво е узнал за пришълците, седна от другата страна. Муалама бе също човекът, намерил скиптъра, с чиято помощ двамата с Дънкан бяха стигнали до Черния сфинкс, в който се оказа скрит старозаветният кивот. В хода на тази операция също така узнаха, че Муалама е бивш Наблюдател.
После на сцената се появи възрастната китайска професорка Че Лу, занимаваща се с разкопки в горните етажи на древна гробница край Циан Лин. Професорката бе успяла да разгадае кода на топографска карта, оставена от пришълците, в която се указваха всички техни бази, между които базата в Циан Лин, Великденския остров и планината Синай, където от доста време се спотайваше Мисията.
В другия край на масата седеше майор Куин, единственият представител на някогашния „Меджик“, човекът, който познаваше вътрешните механизми на Зона 51 и бе в състояние да получи всичко, което им е необходимо, от правителството — преди Зоната да бъде напълно откъсната от останалия свят.
— Приятели — заговори Яков.
Търкот не държеше особено да чуе онова, което възнамеряваше да им каже руснакът. Не откъсваше поглед от Дънкан, която бавно идваше на себе си.
— Приятели — повтори Яков и огледа насядалите около масата. — Трябва да насочим вниманието си към най-голямата заплаха.
— И какво по-точно можем да направим? — тросна се Търкот. Беше изморен до смърт. Зад гърба си имаше дълги месеци непрестанна борба, свързана с открития, всяко едно — по-разтърсващо от предишното. От известно време обаче го преследваше съмнението, че макар да са узнали много, има определена граница, отвъд която не ги бяха допуснали нито веднъж. Нямаха представа защо е избухнала гражданската война между аирлианците, нито какви действия е предприемала всяка от страните, макар да не се съмняваха в едно — че не може да става въпрос за каквато и да било добронамереност по отношение на човешката раса.
Муалама потропа с пръсти по масата.
— Мисля, че подхождаме към проблема неправилно. Това е война. Всяка война е за надмощие. Тя е въпрос на сила.
Търкот, чийто занаят бе войната, погледна уморено археолога.
— Е, и?
— Трябва да търсим източниците на тяхната сила.
— Които са? — продължи Търкот.
— Средствата за контрол на Главния страж — отвърна Муалама. — Ако ги намерим, ще можем да управляваме стражите от Великденския остров и — може би — от Циан Лин. Може би дори стража от Сидония на Марс.
— Днес казваш, че ни трябва Главният страж, а вчера твърдеше, че ни е нужен Граалът.
— Граалът наистина ни е нужен — подскочи Муалама. — Но го изпуснахме. Сега е в ръцете на Сянката на Аспасия — зад силовото поле на Великденския остров. Граалът е наистина могъщо средство, защото крие тайната на вечния живот. Сянката на Аспасия обаче черпи силата си от стража на Великденския остров. Стражът контролира силовия щит и нановирусите, с които бяха заразени нашите войници. Чрез него той се свързва с останалите си сили. Стражът е ключът към победата.