— Мирдин!
Старецът се усмихна уморено.
— Отдавна не ме бяха наричали така, Брин. При двора на крал Артур ми казваха Мерлин.
— И аз така чух.
Мерлин се огледа.
— Трябваше да доведат Артур тук.
— Той издъхна точно на това място. — Брин посочи най-близката стена на манастира.
— А Екскалибур?
— Нито една сълза за краля? — Брин скръсти ръце на гърдите си.
— Зная, че е мъртъв — отвърна Мерлин. — Скърбих по него насаме.
— Не ми се вярва.
Мерлин се изправи в цял ръст и въпреки изнурения му вид Брин неволно отстъпи.
— Направих каквото беше необходимо за тази страна и за народа й.
— Но не беше достатъчно — отбеляза Брин.
— По-добре, отколкото да се крия в една стара пещера, пълна с прашни свитъци.
— Така ли? — попита Брин, но не дочака отговора. — Тази страна е по-зле, отколкото беше някога. Мнозина загинаха. Почти изгубихме Граала. Меча също.
— Чух за Граала. Взел го един от твоите приятели — Наблюдателите.
— Виждам, че вече не се смяташ за един от нас. Хубаво. Ти предаде ордена.
— Просто продължих напред, както трябва да направи всеки от нас. Ще върнете ли Граала в Египет?
— Това не мога да ти кажа.
Мерлин поклати глава.
— Да се върне предишният баланс. Не е лошо. Но какъв ще е този баланс?
— Какво искаш да кажеш? — попита го Брин.
Мерлин тропна нетърпеливо с крак.
— Нашият орден следи развитието на тази история още от времето на Атлантида. Някога и ние почитахме нашите „богове“. Но когато те започнаха да воюват помежду си, загинаха невинни хора, Атлантида бе потопена, а оцелелите се разпръснаха по света. Много пъти разговарях с Артур — той е бил Сянка на едно от тези същества. Знае много за великата истина.
— „Великата истина“?
— Какво знаем ние? — попита Мерлин. — Известно ли ни е откъде са дошли „боговете“? Защо са останали тук?
Ако се съдеше по израза на Брин, той дори не разбираше въпросите, та какво остава за техните отговори.
Мерлин въздъхна и реши да смени темата.
— Екскалибур е повече от обикновен меч. Той върши и други неща. Ще има нови войни. И двете страни го искат. Хора като мен — Мерлин кимна, признавайки ролята си в наскорошните събития — ще се опитат да използват Екскалибур като символ. Но той е много повече от символ. Мечът е парче от древна мозайка, при това с ключово значение.
Брин слушаше търпеливо.
— Дойдох тук да поправя стореното.
— И как по-точно?
— Екскалибур трябва да бъде скрит по-добре, отколкото е скрит сега.
— Но аз не… — заговори Брин, но Мерлин тропна с жезъла по каменния под.
— Чуй ме, Брин. Мечът трябва да бъде скрит. Откакто излезе на бял свят, тези, които наблюдавате, знаят къде се намира. Ние — аз — пробудихме същества, които беше по-добре да продължат вековния си сън, и те пратиха своите Сенки за меча и Граала. И двете бяха скрити поколения наред, но това място вече не е безопасно. Сам го знаеш, иначе нямаше да отпратиш Граала другаде.
— А ти откъде разбра?
— Наблюдателите сте толкова невежи! Аз също бях невеж, но пътувах надалеч и видях много неща. Чел ли си някога някой от свитъците, които така ревниво пазиш? Аз само с това си запълвах времето, докато бях тук.
— Чел съм онези, които успях — възрази Брин.
— А другите? Онези, които са написани на старорунически?
— Никой не може да ги прочете.
— Аз мога и го направих.
— И какво казват те? — попита заинтригувано Брин.
— Решението да наблюдаваме, без да се намесваме, е било взето след гласуване на първата среща на Наблюдателите. Гласуването не е било анонимно. Имало е такива, които са смятали, че не бива само да наблюдаваме, но и да предприемаме необходимите действия. Да се борим с Боговете за свободата си.
— Но в края на краищата мнозинството е взело друго решение. Такъв е сега законът на ордена.
Мерлин въздъхна безсилно.
— Това решение е взето от хора. Ние също сме хора и можем да го променим.
Брин поклати глава.
— Орденът никога няма да го промени. Нито ще има друго събрание.
— И ти си невеж като другите — тросна се Мерлин.
— И какво би направил с меча? — побърза да смени темата Брин.
— Ще го взема — и ножницата, в която се прибира — и ще го отнеса далеч оттук. Ще го скрия някъде, където никой да не го намери.
— Не виждам защо трябва да ти вярвам — рече Брин и се обърна към вратата.
— Аз сбърках.
Брин спря. Мерлин продължи:
— Не биваше да се захващаме с тези същества и тяхната междуособна война. Нямаме достатъчно сили.