— Е, и? — попита Брин. — Такова е кредото на Наблюдателите. Да следят, без да се намесват. Но ти го наруши.
— Което също беше грешка — отбеляза Мерлин. — Не бива само да наблюдаваме. Трябва да действаме. Но не както направих аз, като се опитвах да подражавам на тези същества, да се съюзя с едната страна срещу другата. — Той поклати глава. — Подмамих се, както е станало някога с първите свещеници. Трябва да се държим настрана от тях. Единственият ни шанс е да ги удряме — внезапно, неочаквано, всеки път, когато ни се удаде възможност.
— Какво общо има това с меча? — попита Брин.
— От него се нуждае всяка от двете страни, за да спечели войната — обясни Мерлин. — А сега те вече знаят, че достъпът до това място е лесен. Ето защо Екскалибур трябва да бъде преместен. Не бива да попада в ръцете нито на Сянката на Аспасия, нито на последователите на Артад, нито на едни други, още по-страшни създания.
Брин замръзна.
— Древният враг?
Мерлин кимна.
— Мислех, че това е мит, измислен от жреците и свещениците. Както християнският Сатана, който е антипод на техния Бог.
— Във всеки мит има частица истина.
Брин прокара разтреперана ръка през брадата си.
— Казваш, че законът повелява на Наблюдателите да не се намесват — продължи Мерлин. — В такъв случай как въобще са попаднали тук Екскалибур и Граалът?
— Донесъл ги е Йосиф Ариматейски — от Йерусалим.
— С това не е ли нарушил закона?
Брин кимна неохотно.
— Тогава нека поправя сторената грешка и да ги отнеса оттук. А ти можеш да продължиш да наблюдаваш.
— Екскалибур е в безопасност — произнесе Брин, но не толкова убедено. — Аз зная, че…
Мерлин го прекъсна.
— Граалът беше отнесен. Сега същото трябва да се направи и с меча. Те дойдоха тук, за да вземат ка-огърлицата на Артур, нали?
Брин бавно кимна.
— Да. Онези, които чакат.
— Значи знаят за това място. И пак ще се върнат.
— И аз се боя от това — призна Брин.
— Винаги могат да открият меча. Аз обаче знам едно място, където ще е невъзможно да го намерят. Не само те, но и никой.
— Къде? — попита намръщено Брин.
— На покрива на света, където дори да се качи някой, няма да оцелее достатъчно дълго, за да го върне долу.
— И къде е този покрив?
— Това не е твоя грижа — усмихна се Мерлин. — Докато мечът е там, няма от какво да се страхуваш.
— Последвай ме — каза Брин, склонил, че Мерлин е прав.
НАСТОЯЩЕТО
4.
Зона 51, Невада
Търкот отвори вратата към медицинската лаборатория, посочи с палец през рамо и нареди на доктора:
— Излизай!
— Нямате право да…
Търкот извади пистолета от кобура и го насочи към него.
— Излизай — повтори и за ефект свали предпазителя.
Лекарят изхвърча от стаята.
Търкот хвърли на масата папката, която му бе дал Куин, и каза на Дънкан:
— Чети.
Тя взе папката и я разтвори. Още не беше свършила първата страница и започна да клати глава.
— Какво? — попита Търкот.
— Това не може да е истина!
— Защо трябва някой да си измисля? — попита Търкот.
Тя вдигна очи към него.
— А ти защо реши да ме проверяваш?
— Не съм аз. Куин го направи. Изглежда, е имал право.
Дънкан се намръщи.
— Но това… това е грешка. Аз съм тази, която съм.
— Кога за последен път си се виждала със сина си?
Гънката на челото й стана още по-дълбока. Търкот не й остави време да помисли.
— Не беше ли още преди да ме пратиш в Зона 51? Преди да започне тази история?
Тя бавно кимна.
— Да. След това животът ми така се обърка, че…
— Би могла все пак да намериш време да го видиш — прекъсна я Търкот. — Когато бяхме заедно в къщата ти в Скалистите планини. Трябваше да усетя, че става нещо странно. Ти ми каза, че бил при баща си — бившия ти съпруг. Но няма никакъв баща — нито син.
Лицето на Дънкан почервеня от гняв.
— Имам син!
— Не, нямаш.
— Говориш небивалици…
— Защо ме прати в Зона 51?
— Получих доклад за нередности в Зоната. Синът ми…
— Куин не откри никакъв подобен доклад. А той е бил част от „Меджик-12“. Знае колко дълбоко засекретено е било това място. И че не може да изтича никаква информация. — Търкот се пресегна и взе папката от ръцете й. — Назначили са те за научен съветник само по документи. Никой не те е викал на интервю. По дяволите, цялото ти минало е измислено. Никой не те е проверявал сериозно. Изглежда, дори са използвали секретността около „Меджик“ за да те пробутат на мястото, но не са го правили от „Меджик“ — Куин е сигурен в това.
— Не, това е невъзможно. Аз… — Тя поклати объркано глава.