— Коя си ти? — попита Търкот. Умората от последните седмици, битката, загиналите му другари, изнурителната надпревара с пришълците, всичко това му бе дошло прекалено много. Той доближи лицето си до нейното. — Коя си ти? Защо правиш всичко това? — Той сложи ръце на раменете й. — Защо?
— Не зная. Не зная. Не зная.
Търкот я изгледа, отдръпна ръце и отстъпи назад. По лицето на Лиза се стичаха сълзи. Търкот се отпусна на един стол. Целият трепереше. Изведнъж подскочи, столът отхвръкна назад, а той изтича навън и затръшна вратата след себе си.
Яков, Че Лу и Муалама бяха в коридора. Руснакът пристъпи срещу него.
— Приятелю…
— Не съм ти никакъв приятел — тросна се Търкот и забоде пръст в гърдите на руснака, но едрият мъж не помръдна. — Твоята „другарка“ Катенка ни предаде в Москва. Ти се върна тук с „бръмбар“. После я застреля. — Той посочи с палец през рамо. — Какво още знаеш и го криеш от мен? — Той се завъртя към Че Лу. — А ти? Защо въобще реши да ходиш в Циан Лин? Много странно съвпадение. Точно след като беше компрометиран „Меджик“. — Продължи с Муалама: — Избра да следваш стъпките на Бъртън, а? Скри от нас, че си Наблюдател. Разкриваше по малко от ръкописа, каквото смяташе, че ти е изгодно. — Отмести Яков от пътя си. — Не искам повече да си имам работа с вас!
Тръгна към външната врата и излезе под яркото слънце на Невада. Премигна, усетил, че очите му се насълзяват. Помисли си, че е от светлината, но дори след като си сложи тъмните очила, очите продължаваха да го болят. Едва сега си даде сметка, че плаче. Изруга и закрачи към пустинята.
Циан Лин, Китай
В древния свят Пътят на коприната бил първата връзка между Изтока и Запада. Простирал се четири хиляди мили от Ксиан в северозападен Китай, през северното Китайско плато, Памир, Каракорум, Самарканд и Дамаск, за да излезе накрая при средиземноморските пристанища Александрия и Антиохия. Оттам кораби прекарвали товарите до Гърция и Рим, а търговците ги отнасяли във вътрешността на страната.
По същия този маршрут минал и Марко Поло — първият западен пътешественик, който видял Вътрешнокитайското царство, но това станало много след откриването на пътя. Пътят на коприната станал също така и пътят на Черната смърт, само че в обратна посока, стотина години по-късно, когато бубонната чума се разпространила на изток. Само за пет години тя погубила над двайсет милиона души и намалила населението на Земята с една трета. В нито една от войните, които избухнали по-късно, не били дадени толкова жертви.
Всичко започнало точно тук — в Циан Лин, — когато последователите на Артад опитали да ограничат нарастващата мощ на Мисията в Европа и Близкия изток и да изравнят нарушения баланс на силите. Съвсем наскоро Мисията бе използвала същия метод в Южна Америка, опитвайки се да унищожи човечеството и да очисти Земята за пристигането на Аспасия от Марс — за щастие този опит бе спрян в последната минута от Майк Търкот.
Когато Китай бил още млада държава, равновесието на силите било изместено на запад и Ксиан бил столичен град, в който живеел първият владетел на страната, Ши Хуанчжоу, когото наричали Жълтия император. В действителност Ши Хуанчжоу бил Сянка на Артад. Според легендата, когато издъхнал, го погребали в грамадна гробница, по-висока дори от Голямата пирамида в Гиза. Тази гробница се наричала Циан Лин — истинска планина, вдигната от човешки ръце, и също като Зона 51 и Голямата пирамида, криела в себе си много тайни. Всъщност Сянката се върнал на мястото, където бил „роден“, а паметта му била извлечена и съхранена.
В недрата на Циан Лин била разположена аирлианска база, оборудвана със страж-компютър. На същото място се подложил на хибернация и Артад заедно с последователите си. Отвън малката планина сега бе само изгорена безжизнена пустош, след неуспешния опит на китайското правителство да атакува базата с атомна бомба. Ударната вълна бе спряна от силов щит — същия, с какъвто бе затворен Великденският остров.
Вътре в аирлианската база Лексина — водачката на Онези, които чакат — бе успяла да проникне на най-долното ниво на Циан Лин и да събуди Артад и помощниците му. Веднага след това Артад се свърза със стража, за да получи представа за обстановката.
Артад беше аирлианец, висок почти два метра и на външен вид много наподобяваше статуята на Хор, която охраняваше входа към подземията между лапите на Сфинкса. Червена коса, червени издължени очи, шест пръста, непропорционално тяло — всичко говореше за извънземния му произход.
Артад набързо прегледа информацията, натрупана през десетте хиляди години, които бе прекарал в хибернационен сън, докато не стигна до текущата обстановка: Сянката на Аспасия се бе активизирал, но вече използваше човешките ресурси. Беше скрил силите си зад силовия щит и в момента ги усъвършенстваше, за да надминат онова, което им бяха придали създателите им. С помощта на нановируси той бързо увеличаваше мощта си.